Бизнесът остро възнегодува срещу методиката за „обоснованост“ на цените

Критики към методиката за определяне на икономическата обоснованост на ръста на цените отправиха работодатели и представители на най-големите организации в сектора на търговията с хранителни и нехранителни стоки. Днес изтича срокът за обществено обсъждане на методиката, която беше изготвена като част от пакета мерки на управляващите за овладяване на ръста на цените. Според бизнеса обаче методиката ще предизвика обратен ефект – може да създаде предпоставки за повишаване на цените на най-евтините масови стоки и да доведе до забрана на намаленията.

„Проектът надхвърля функциите на обикновен информационен показател и на практика прераства във фактически административен контрол върху печалбите и маржовете“, заявяват от Сдружението за модерна търговия (СМТ). Организацията обединява част от най-големите търговци на дребно с хранителни и нехранителни стоки в България.

Те отбелязват, че в представения проект се откриват недостатъци, които подкопават стопанската инициатива и създават предпоставки за административен произвол, като същевременно не отчитат реалната динамика на търговията с бързооборотни стоки.

Според СМТ в методиката се използват погрешни математически операции, драстично се ограничават допустимите причини за ценови промени и се елиминира каквато и да е гъвкавост в търговската политика. В становището се посочва, че с необосновани административни методи се постига намеса и изкривяване на доказали ефективността си механизми на предлагане, отговарящи по най-добрия начин на потребителското търсене.

„Подобни опити са правени и преди, въпреки очевидното им противоречие с установени принципи на функциониране на пазарната икономика и многократно потвърждение за краен негативен ефект за потребителите“, пишат още от СМТ.

Критики към проекта за методика отправят и от Асоциацията на търговците на нехранителни стоки (АТНС), като те настояват проектът да бъде основно преработен. Според тях държавата е напът индиректно да забрани намаленията в магазините под претекст, че бори спекулата.

„Предложеният подход се опитва да накаже изрядния бизнес, като признава за „обосновано“ поскъпване единствено преките разходи за дадена стока, и изцяло пренебрегва търсенето, предлагането, дефицита и конкуренцията“, отбелязват те. Според изпълнителния директор на АТНС адв. Галин Попов се създава риск, ако търговец намали цената, за да привлече клиенти, това да бъде тълкувано срещу него, когато върне цената на предишното ѝ ниво.

„В стремежа си да защити потребителите, регулаторът рискува да ги лиши от намаления“, предупреждава той.

Асоциацията призовава да няма административен контрол над цените, да не се въвежда излишна бюрокрация с изискването за скъпото за компаниите доказване на разходите, а да се заложи на ясни и обективни критерии. Те настояват държавата да не определя ценовата политика на свободните стопански субекти, а ако все пак продължи да го прави, правилата да се приемат със закон, а не с наредба. Търговците на нехранителни стоки обръщат внимание и на „справедливата цена“, която според бизнеса означава пряка държавна намеса в ценообразуването.

Проектът трябва да бъде „съществено преработен“ преди приемане, заявяват от Българската стопанска камара (БСК). Методиката не отчита достатъчно и спецификата на многопродуктовата търговия, смятат от работодателската организация.

„Част от продуктите се продават с много малка печалба с цел поддържане на достъпни цени и конкурентоспособен асортимент, като необходимият принос към общите разходи се осигурява от други продуктови групи. Изолираната проверка само на стоката, чиято цена е увеличена, не позволява да бъде отчетена тази икономическа взаимовръзка“, се посочва в становището на БСК. Според тях този подход ще има негативен ефект и върху крайните потребители и може да доведе до това предприятията да увеличат маржа на стоки, които понастоящем съзнателно се предлагат с минимален марж, т.е. БСК също предупреждават за риск от повишаване на цените на най-евтините стоки.  

Работодателската организация отбелязва, че част от предвидените правила стесняват установените в закона основания за икономическа обоснованост, други създават значителна правна несигурност относно предмета и последователността на проверката, а прилагането на предложения изчислителен модел може на практика да доведе до ограничаване на търговския марж и до резултати, които не следват забраната за необоснован ръст на цените, вписана след промените в Закона за защита на потребителите.

Това е поредно предложение от пакета мерки на „Прогресивна България“, който среща негативна реакция от страна на бизнеса.

Браншови организации вече отправиха критики към методиката за определяне на справедлива стойност, както и към регистъра за проследимост по веригата на доставки. Общ проблем е повишаването на административната тежест, както и опасността мерките да доведат до ръст на цените, вместо до овладяването им.