Лидери в Брюксел: Магистрала "Струма" е важна транспортна връзка и трябва да бъде завършена

Гърция подкрепя магистрала „Струма“, тъй като тя ще скъси пътуването от София до Солун до два часа с кола. Това е важна трансевропейска TEN-T магистрала и тя трябва да бъде завършена. Това каза Георгиос Кремлис, съветник по министър-председателя на Гърция по въпросите на околната среда, климата и енергетиката, по време на първата конференция „Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа“, която се проведе тази седмица в Брюксел.

Той припомни, че остава да бъдат завършени последните около 15 км от магистралата през Кресненското дефиле. „Имаме добро предложение от българската страна за едно платно, което минава през дефилето в едната посока, и платно извън защитената зона в другата посока. По този начин ще се опази природата и вярвам, че проектът е от изключително значение за двете страни“, добави Кремлис.

Става въпрос за т. нар. Източен вариант на магистралата, при който сегашният път Е-79 през Кресненското дефиле се запазва, но ще се използва за движение само в едната посока. В другата посока е предвидено да се изгради ново платно източно от дефилето. Срокът на строителството е четири години и трябва да завърши малко преди края на 2027 г., когато изтичат последните срокове за приключване на обектите от настоящата Оперативна програма „Транспорт“.

Кремлис акцентира върху значението на свързването на България и Гърция и добави, че наред с магистрала „Струма“ България трябва да работи за изграждането на мрежата си от високоскоростни пътища, които да я свързват също с Румъния, Гърция и останалите съседни страни.

Д-р Иван Кацаров, председател на Българския форум за транспортна инфраструктура, също е на мнение, че България трябва да работи усилено за завършването на транспортните си коридори, особено коридор номер 4 и магистрала „Струма“. „Добрата новина от последните дни е, че бяха приети специфични природозащитни цели (на защитената зона „Кресна-Илинденци“ – бел. ред.) и сега имаме зелена светлина да изпълним този коридор по бърз и безопасен начин за хората и природата“, коментира той.

Припомняме, че на 13 октомври Националният съвет по биологично разнообразие прие специфичните природозащитни цели на защитена зона „Кресна-Илинденци“ във варианта, който е готов още от 2019 г. По този начин се дава зелена светлина Министерството на регионалното развитие и благоустройството да придвижи процедурите по изграждане на този участък, за което има на разположение седем-осем месеца.

Според Кацаров войната в Украйна е променила за постоянно картината с трафика в Източна Европа и е наложила страните от региона да помислят за подобряването на транспортните връзки в посока север-юг. „По политически и икономически причини в последните 15 години България и останалите страни от нашия регион планират и изграждат магистрали в посока изток-запад. Сегашните времена показват, че трябва да променим мисленето си“, посочи Кацаров. Тази промяна се налага освен от войната в Украйна и от икономически проекти в последните години като инициативата „Три морета“ и програмата „Един пояс, един път“ на Китай, които също са в направление север-юг.  

„Иронията е, че макар три европейски вертикални транспортни коридора да преминават през територията на България, само един от тях е близо до завършване. Това е жалко, а говорим за свързаност в Югоизточна Европа и подобряване на връзките дори с Украйна“, отбеляза Кацаров и допълни, че в идните години предстои усилена работа в тази посока.

„За изграждането на нормални транспортни връзки с Румъния са ни необходими три нови моста над Дунав“, отбеляза Кацаров. На същото мнение е и Кремлис, според когото тези мостове ще се превърнат във входен пункт не само към Европа, но и към Украйна. Той припомни и идеята да се създаде магистрала и жп линия Солун-Кавала-Александруполис-Бургас-Варна-Констанца, като в даден момент тази линия може да стигне и до украинския град Одеса.

 „Коридорите на солидарността с Украйна са важни, за да подкрепим страната не само сега, но и в бъдеще, за да се превърне тя отново в стабилна страна, постигаща растеж“, коментира Йоанис Ксифарас, генералният секретар по транспорта на Гърция.

По-зелен и устойчив транспорт в ЕС

Добрите шосейни и жп връзки може да осигурят безопасно, сигурно и екологично придвижване, но въпреки постигнатия напредък в последното десетилетие все още има много какво да се направи за подобряването им, смятат участниците в конференцията. Изграждането на по-умни, устойчиви и зелени транспортни връзки също е сред приоритетите в сектора. 

Ксифарас призна, че на регионално ниво Гърция, България и като цяло страните от Югоизточна Европа изостават в развитието на някои видове инфраструктура и даде за пример железопътната мрежа, за чието подобрение все още трябва да бъде свършена много работа. В същото време регионът постига напредък в развитието на нова, модерна и безопасна шосейна мрежа, благодарение на която катастрофите в Гърция, например, са намалели с 50% спрямо предходното десетилетие.

„Транспортът в ЕС трябва да бъде по-зелен и устойчив“, отбеляза Ким Йоргенсен, генерален директор и постоянен представител на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), и допълни, че това е една от ключовите мисии на банката. „Миналата година финансирахме иновативни зелени решения на стойност 11 млрд. евро в транспортния сектор. Тази година приехме нова политика за кредитиране на транспортния сектор, ориентирана към осигуряването на необходимите технологии и взаимен подход към всички видове транспорт“, каза Йоргенсен и подчерта, че в това отношение е много важно както сътрудничеството между ЕИБ и Европейската комисия, така и с правителствата на страните членки на ЕС. Освен шосейната мрежа съюзът трябва да работи и върху развитието на морския транспорт, който осигурява около 19% от търговията с трети страни, посочи Йоргенсен.

В дебата се включи и Марк Садлър, програмен ръководител за устойчиво развитие и инфраструктура от групата на Световната банка, който отбеляза, че транспортът е крайъгълен камък в процеса на европейска интеграция, който е и съществен двигател на икономиката, съставляващ 5% от БВП на ЕС през 2019 г. и оценяван на над 600 млрд. евро. „Говорим за 3 млрд. тон километра и 6 млрд. пътникокилометра транспорт в ЕС на година“, каза Садлър, но допълни, че включително в развитието на шосейния транспорт страните членки имат да свършат още много работа, тъй като към момента само 63% от транспортната мрежа в съюза отговарят на изискуемите TEN-T стандарти.

Според Христос Гофас, старши експерт по социално-икономическо развитие в Европейската комисия, железопътният транспорт може да изиграе ключова роля в прехода на ЕС към умен, устойчив и зелен транспорт. За момента обаче този вид транспорт не е достатъчно добре развит на Балканите. „Познавам хора от Белград, които са вземали веднъж влак до Подгорица, но не познавам нито един човек, когато да го е правил два пъти“, даде красноречив пример той. И допълни, че Гърция инвестира усилено в пристанищата си в Атина и Солун, които могат да се превърнат във входове за доставка на стоки в Югоизточна и Централна Европа, но смята, че те трябва да бъдат свързани и с надеждни жп мрежи.

Един от големите проекти за подобряване на жп връзките в региона беше представен по време на форума от инж. Румен Марков, генерален мениджър на компанията „Големи инфраструктурни проекти“. Става дума за паневропейския проект ABC+Dе за железопътна свързаност на Егейско и Балтийско море заедно с река Дунав. Дължината му е 1670 км, като товарен влак ще може да изминава това разстояние за девет часа и половина. За сравнение Марков посочи, че в момента пътническите влакове между София и Букурещ пътуват около десет часа, а товарните влакове от Констанца до Гданск се нуждаят от 68 часа.

Проектът ABC+De може да се реализира чрез публично-частно партньорство. „Подобна жп линия ще подобри значително свързаността между всички страни от Източна Европа. Капацитетът на тази линия ще бъде огромен, а необходимостта от подобна връзка в тази част на Европа също е огромна“, подчерта Марков.