МВФ: Жилищните пазари в Европа показват нарастващи признаци на надценяване

Жилищните пазари в Европа показват нарастващи признаци на надценяване от порядъка на 10-15% в повечето страни, а това повишава рисковете от забавяне с по-широки последици за финансовата стабилност, пише Международният валутен фонд (МВФ) в свой доклад.

Много индикатори показват натрупване на системен риск на европейския жилищен пазар. От 2015 г. цените на недвижимите имоти са нараснали с 40% в Европа и почти са се удвоили в Унгария, Исландия и Португалия. Тъй като доходите растат много по-бавно, съотношението цена-доходи се разшири значително от 2019 г. в повечето страни и е средно с около 25% над дългосрочното си средно равнище през третото тримесечие на 2022 г. По същия начин съотношението цена-наем е с около 40% над дългосрочните си средни нива.

Рисковете се увеличават заради съвпадането на сътресения, които засегнаха домакинствата и намаляват достъпността на жилищата през последните няколко години. Ускоряването на инфлацията през 2021-2022 г., стимулирана от енергийната криза, принуди централните банки рязко да повишат лихвите и в резултат на това финансовата среда се затегна. Лихвите по ипотечните кредити нараснаха най-малко два пъти в повечето европейски страни през 2022 г. и се утроиха във Финландия, Словакия, Швейцария и Великобритания, пише МВФ.

Високата инфлацията намалява реалните разполагаеми доходи на населението, подкопавайки още повече достъпността на жилищата. Делът на домакинствата, които може да изпитат затруднения да си позволят основни разходи, вероятно ще нарасне с десет процентни пункта според основния сценарий през 2023 г., достигайки една трета от всички домакинства в средностатистическа страна в Европа. Една четвърт от потребителите може да намалят разходите заради загуба на реални доходи.

Нови сътресения може да отслабят още повече финансовата стабилност на домакинствата. Според по-лошия сценарий 45 на сто от домакинствата, притежаващи над 40 на сто от ипотечния дълг и 45% от потребителския дълг, може да изпитат финансови затруднения. Една трета от потребителите, съставляващи 30% от общото потребление, може да бъдат принудени да намалят потреблението на стоки от неосновна необходимост, за да си позволят основни разходи.

Много купувачи на жилища увеличиха бюджетите си, за да навлязат на имотния пазар по време на имотния бум около пандемията от COVID-19 и сега трябва да рефинансират ипотечни кредити при много по-високи лихви. За бъдещите купувачи все още високите цени на имотите, растящите лихви по ипотеките и по-ниските реални доходи съставляват нарастваща бариера пред жилищната собственост, отбелязва фондът.

Кризата с разходите за живот и затягането на условията за финансиране засилват по-общите притеснения за платежоспособността на домакинствата с потенциални последици за банковия сектор и реалната икономика. В момент, когато бюджетите са обременени заради по-високите разходи за храни и енергия и по-високите разходи за обслужване на дълговете, рискът задлъжнели домакинства да спрат да изплащат заемите си или рязко да намалят разходите си нараства.

Затруднените домакинства може също да не успеят да обслужват заемите си, особено тези с плаваща лихва, това ще доведе до спиране на плащанията и ще подкопае капиталовата позиция на банките. Това може да ограничи предлагането на кредити и да създаде неблагоприятни последици за макрофинансовата среда.