Как Германия се задави със собственото си фискално лекарство

Изменението на конституцията беше прието с комфортна преднина с широка подкрепа както от Християндемократите (ХДС), така и от германските социалдемократи, които споделяха властта в широката коалиция на Ангела Меркел. По това време Германия все още се възстановяваше от шока, предизвикан от колапса на инвестиционната банка Lehman Brothers през 2008 г., и трябваше да отдели милиарди, за да подкрепи своя банков сектор.

Федералното правителство и провинциите на страната бяха започнали да планират реформа на фискалните правила още преди кризата. Извънредната ситуация им даде допълнителен тласък да бетонират дълговата спирачка като начин за възстановяване на общественото доверие. Това сработи: тъй като страни като Гърция и Испания се бореха с публичните си финанси през следващите години, дълговата спирачка на Германия изглеждаше далновидна.

Дори докато Южна Европа изпитваше трудности, германската икономика се движеше на висока предавка, задвижвана от силното търсене на нейните стоки от Азия и Северна Америка. Това позволи на правителството не само да балансира бюджета си, но и да реализира поредица от излишъци. Излишъкът достигна връх от 58 млрд. евро през 2018 г.

Хубавите времена приключиха с пандемията. Германия, заедно с останалия свят, беше принудена да копае надълбоко. Страната обаче разполагаше с фискалния капацитет да го направи, тъй като пандемията оправда вдигането на дълговата спирачка през 2020 и 2021 г. Последствията от атаката на Русия срещу Украйна принудиха правителството да направи това отново през 2022 г.

Чрез черпене от специални фондове Шолц и Линднер вярваха, че ще могат да продължат така и през 2024 г. Решението на съда провали този план.

Много преди настоящата криза на повечето в правителството — както консервативни, така и леви — беше станало ясно, че дълговата спирачка пречи на инвестициите в обществена инфраструктура (коалицията на Меркел наблягаше на изплащането на дълга, вместо на инвестирането на излишъците) и, като допълнение, икономическата конкурентоспособност на Германия. Оттук и либералното използване на затворената вече вратичка за специалните фондове.

Проблемът е, че въпреки че много политици осъзнаха опасностите от дълговата спирачка, обществеността силно я подкрепя. Близо две трети от германците продължават да подкрепят мярката, според проучване, публикувано от Der Spiegel.

Отмяната или дори реформирането на спирачката ще изисква политическата класа на Германия не само да убеди хората в необходимостта от това, но и да събере супер мнозинство в парламента, което в момента е малко вероятно.

Министърът на финансите вече сигнализира, че дълговата спирачка трябва да бъде приложена и за 2023 г. Това означава, че правителството ще трябва със задна дата да обяви извънредно положение - вероятно във връзка с войната в Украйна - и след това да се надява, че конституционният съд ще го приеме.