Германия попадна в конституционен икономически капан

Конституционният съд на Германия многократно е доказвал готовността си да бъде трън в петата на политиците, които искат да свършат нещо. Той отдавна е използван като оръжие от противници на Европейската централна банка (ЕЦБ): през 2020 г. той узурпира правомощията на Европейския съд да тълкува европейското право по отношение на количествените облекчения на ЕЦБ.

Наскоро обаче върховният съд на страната торпилира вътрешната икономическа политика, пише европейският икономически коментатор на Financial Times Мартин Сандбу. Съдиите в Карлсруе забраниха бюджетен ход за 60 милиарда евро, предприет в първите дни на коалиционното правителство на социалдемократи, либерали и зелени.

Поради пандемията строгите правила на „дълговата спирачка“, ограничаваща публичните заеми, все още бяха преустановени през 2021 г. Когато правителството встъпи в длъжност в края на нея година, то използва допълнителен бюджет - за 2021 г., макар и приет през 2022 г. - за прехвърляне на неизползваните заеми от основния бюджет към отделен извънбюджетен многогодишен фонд за зелени инвестиции. Сега съдът установи, че това противоречи на строгите конституционни правила срещу дефицитното финансиране.

Премахването на тази бюджетна маневра представлява непосредствено икономическо предизвикателство. Дори най-голямата икономика в Европа не може лесно да извади още 60 млрд. евро (повече от 1,5 процента от БВП) от ръкава си. Ако държавата вече е разпределила част от парите, още по-зле: съдът казва, че тя „трябва да компенсира това чрез други средства“.

Това не е непреодолимо: 60-те милиарда евро трябваше да бъдат изразходвани за няколко години. Изчисленията могат да се пипнат, да се направят технически корекции, маржовете на безопасност и резервите да се увеличават до максимум, за да се намерят повече пари. Но решението на Конституционния съд заплашва и други извънбюджетни фондове както на федерално, така и на провинциално ниво.

Алтернативата да не се правят климатични разходи би била катастрофална след две десетилетия на недостатъчни инвестиции в икономика, която спешно трябва да бъде пригодена към целта за нетна нула и към един геополитически несигурен свят. Берлин без съмнение ще трябва да разгледа сериозно възможността за повишаване на данъците.

Политическите последствия могат да бъдат по-големи от икономическите. Въпросната бюджетна маневра изигра ключова роля в изграждането на управляващата коалиция: тя можеше да задоволи климатичните амбиции на Зелените, като същевременно увери фискално консервативните гласоподаватели на либералите, че целомъдреността на германския бюджет се зачита.

Но сега съдът ясно показа, че не може да се постигнат и двете цели. Твърдите правни ограничения върху дефицитното финансиране, които Берлин въведе по време на световната финансова криза и наложи силово върху останалата част от Европа, правят изключително трудно провеждането на икономическата политика, която мнозина сега смятат за насъщна както за индустриалното възраждане, така и за оцеляването на планетата. Германия попадна в собствената си ордолиберална клопка (ордолиберализъм е немската форма на икономически либерализъм, при която държавата съблюдава да се извлича максимумът от свободния пазар – бел. прев.)

Това ще има значение и за политиката на Европейския съюз. Финансовите министри се опитват да постигнат съгласие до края на годината за замяна на фискалните правила на блока, чийто основен принос трябва да бъде съвместяване на фискалната устойчивост с повече инвестиции. На късен етап от преговорите Кристиан Линднер, министър на финансите на либералите, поиска по-строги лимити за годишните дефицити, за които дори най-пестеливите приятели на Германия не призоваваха.

Не е добре да изнасяте лекции на другите относно фискалната дисциплина и необходимостта от по-строги правила, когато върховният ви съд ви удря през пръстите заради опити да заобиколите собствените си лимити. Ако Берлин прибегне до нова бюджетна маневра, а не до трудни икономически решения, това няма да помогне на отношенията на Линднер с колегите му от ЕС.

Но ако германското правителство отговори със сериозни увеличения на данъците или съкращения на разходите, за да поддържа пълните си инвестиционни амбиции, то ще може да каже, че практикува това, което проповядва. Но не очаквайте твърде много от това: тези, които възразяват най-силно срещу публичните заеми, обикновено са и най-силните противници на по-високите данъци, а пък малко политици обичат да съкращават разходите. Така или иначе, следващите дни на бюджетни преговори в Берлин ще имат значение за тези в Брюксел.

От това може да излезе нещо добро, ако решението от Карлсруе предизвика сериозен дебат в Германия за това как най-добре да се прилагат икономически политики – и да се прави икономическа политика. Защото вярата в строгите правила отразява желанието да се извади политиката от икономическото управление. Това издава липсата на доверие на политиците един към друг, но най-вече в собствената им правота.

Това е коренът на ордолибералната икономическа философия на Германия по исторически причини, но може да бъде открит и в голяма част от Европа. Това обаче е илюзия. Икономическата политика е неизкоренимо политическа; въпросът е как да стане и отговорна. Ако тази правна криза предизвика отговори на това, в Германия и в ЕС, тя ще си е струвала, завършва Сандбу.