Как „билетът“ на Африка за просперитет подхрани дългова бомба

Оливър Такавира, икономист от университета в Йоханесбург, който е съавтор на статия, разглеждаща рейтингите на Южна Африка в продължение на две десетилетия, посочва, че разбира разочарованието на африканските страни. Те „не знаят какви методологии или критерии се използват от агенциите за кредитен рейтинг“, коментира той. Това ги кара да се чувстват уязвими и те приемат, че ниските оценки са резултат от пристрастия.

В процеса на присъждане на кредитен рейтинг агенциите събират масиви от надеждни, стандартизирани данни, информация, която е трудно достъпна в много африкански страни с големи неформални икономики. Почти всички анализатори на агенции работят в столици или финансови центрове извън Африка – места като Ню Йорк, Лондон и Хонконг. Рейтингите могат да се повлияят от липсата на прозрачност на правителството, ендемичната корупция, политическата нестабилност и гражданските борби, които засягат части от региона.

Fitch няма офиси в Африка. На своите уебсайтове Moody's и S&P посочват, че имат офиси в Южна Африка; взети заедно, двете компании имат твърде малко филиали, опериращи на континента. В Европейския съюз например разпоредбите изискват агенциите, оценяващи държавите, да имат физическо присъствие в блока.

От ръководството на Fitch казват, че не е възможно да се открие офис във всяка африканска страна, а като се имат предвид предизвикателствата на инфраструктурата на континента, не е „винаги по-лесно да се лети от едно място в Африка до друго, отколкото извън Африка“.

В Програмата за развитие на ООН (ПРООН), агенцията, която играе важна роля в усилията за присъждането на кредитни рейтинги на страните на юг от Сахара, старши икономистът Реймънд Гилпин не е съгласен с това. Според него „не е съвестно“ трите големи рейтингови агенции да нямат по-голямо присъствие на континента. В същото време той посочва обаче, че не вижда пристрастия в начина, по който агенциите са приложили своите методологии, а даже признава, че работата на рейтинговите агенции може да бъде възпрепятствана от местните реалности.

Много африкански страни не покриват основните изисквания за процеса, например да разполагат със сложни, надеждни набори от данни. Рейтинговите агенции „няма да получат ясна представа какъв всъщност е рискът в тези контексти“, казва Гилпин, който ръководи екипа за стратегия, анализ и изследване на ПРООН за Африка. „Това не е по вина на агенциите. Това е просто пейзажът, в който работят“, допълва той.

В началото на инициативата, казва Гилпин, съмненията относно способността на африканските нации да отговорят на изискванията на рейтинговия процес са преодолени от убеждението, че „сдобиването им със суверенни рейтинги е нещо положително“ за постигане на целите за развитие.

На въпрос за ролята на САЩ в осигуряването на суверенни кредитни рейтинги за Африка и какво произтича от това Джой Басу, заместник-помощник-държавен секретар на САЩ по африканските въпроси, посочва, че международните рейтингови агенции играят критична роля за отключването на частни кредити. „Важно е приносът на рейтингите да е обективен и прозрачен — и да се прилага справедливо сред регионите“, коментира тя в изявлението си.

Някои ръководители в агенциите за кредитен рейтинг казват, че от самото начало са виждали, че ще има проблеми. Това са държави с неравномерна история на заемите, казва Дейвид Биърс, глобален ръководител суверенни рейтинги на S&P. „Никога не съм се съмнявал, че ще има неизпълнение“, посочва Биърс, който е вече пенсиониран.

Преди около 30 години Инициативата за тежко задлъжнелите бедни страни, оглавявана от Световната банка и МВФ, започна процес на заличаване на дългове за над 100 млрд. долара на около 40 държави, повечето от които в Африка на юг от Сахара, чрез комбинация от заеми, безвъзмездни средства и обратно изкупуване. В замяна страните длъжници трябваше да се ангажират с промени в политиката и намаляване на бедността.

За да се финансира напредващото развитие, пазарът на еврооблигации, където парите могат да бъдат събрани бързо, се възприема като естествен избор, коментира Зефирин Диабре, икономист от Буркина Фасо, който е работил по повишаването на рейтингите, докато е бил в ПРООН. Еврооблигациите - дългови ценни книжа, деноминирани във валута, различна от тази на страната на емитента, възлизат на най-малко 113,5 млрд. долара. Облигациите са емитирани от субсахарските държави от 2004 г., според данни на JPMorgan.

„Световната банка не може да им даде всички тези пари под формата на облекчени заеми“ – тоест заеми с по-ниски от пазарните лихви, казва Дибре.

На конференция на Държавния департамент през 2002 г. във Вашингтон, окръг Колумбия, тогавашният държавен секретар Колин Пауъл коментира пред аудитория, включваща много африкански служители, че суверенните кредитни рейтинги са билет към ползите от глобалната икономика и капиталовите потоци на световната икономика.

За африканските страни рейтингите сигнализират на инвеститорите, че правителството е готово да бъде по-отговорно по отношение на икономиката и публичните финанси, казва Биърс, бившият директор в S&P. Много инвеститори са възпрепятствани от регулациите да купуват облигации на емитенти, които нямат рейтинги, присъдени от големите рейтингови агенции.