Как „билетът“ на Африка за просперитет подхрани дългова бомба

От 2003 г. S&P инициира рейтинги за повече от 20 страни на юг от Сахара - бизнес, който според Биърс е обогатил крайния резултат на фирмата. Първоначално вниманието е насочено към две от най-големите икономики в региона: Гана, основен доставчик на петрол, злато и какао, и Нигерия, най-големият износител на петрол в Африка и най-населената африканска страна. Гана беше една от първите, които получиха рейтинг по програмата. През 2003 г. S&P ѝ присъди рейтинг B+ със стабилна перспектива. Това е четири стъпки под инвестиционния клас, но предвид добрите перспективи пред страната по това време лидерите ѝ бяха ентусиазирани.

„Да попиташ дали Африка е готова за портфейлни инвестиции означава да попиташ гладуващ човек дали е готов за храна“, коментира министърът на финансите на Гана на събитие през 2003 г. в Ню Йорк, организирано от ПРООН с Нюйоркската фондова борса.

Четири години по-късно Гана направи своя пазарен дебют и набра 750 млн. долара чрез продажба на еврооблигации. Инвеститорите бяха привлечени от 8,5% купон, почти два пъти по-висок от лихвата по 10-годишните съкровищни ​​облигации на САЩ. Търсенето на облигациите на Гана беше четири пъти по-голямо от предлаганата сума.

През 2006 г. S&P даде на Нигерия рейтинг BB-, една степен над този на Гана. През 2011 г. страната емитира първите си еврооблигации за 500 млн. долара, които бяха презаписани 2,5 пъти. След това Нигерия набра още 1 млрд. долара в две отделни емисии облигации, които също бяха презаписани.

Ентусиазмът изглеждаше оправдан. Икономическият растеж на Гана достигна 14% през 2011 г., най-бързият в региона. Ръстът на Нигерия беше 5,3% и демонстрираше всякакви признаци, че ще се ускори.

По това време Moody’s започна да търси възможности за разширяване на отпечатъка в региона на субсахарска Африка. През август 2010 г. Moody’s нае нигерийския икономист Уейинми Омамули да се присъедини към неговия екип за суверенен риск като базиран в Лондон вицепрезидент и старши анализатор. Омамули има дипломи от Лондонското училище по икономика и опит в нигерийска инвестиционна фирма и в британските министерства на финансите и международното развитие. Първоначално ѝ е възложено да отразява Нигерия, Кения и други страни.

Омамули вярва, че бавният старт на Moody’s в Африка е резултат отчасти от двусмисленото отношение към континента, според нейните свидетелски показания в иск за расова дискриминация и дискриминация заради увреждания, който тя е завела срещу агенцията и един от нейните ръководители. Делото е уредено през 2015 г.

В свидетелските си показания, с които Ройтерс разполага, тя - сега старши икономически съветник в ПРООН, посочва, че висши служители на Moody’s са изразили негативни възгледи за страните в региона. През 2010 г., пише тя, Майкъл Коруин, тогавашен изпълнителен директор на Moody's за бизнес развитие, ѝ е казал, че когато компанията за първи път е била потърсена за рейтинг на страни от субсахарска Африка през 2002 г., предположението – по негови думи, че страните от региона могат да получат достъп до световните пазари е било „крайно нелепо“.

Омамули пише, че според Коруин Moody's е започнала да се разширява в Африка само защото агенцията е търсела нови източници на приходи.

Приблизително по същото време старши анализатор на Moody's разказва, че съпругът ѝ е пътувал до Лагос, родния град на Омамули, и е казал, че това е един вид „свалка“. От Ройтер са се свързали с Коруин, също вече пенсионер, който опровергава твърденията на Омамули като „чист мит“.

Бивш изпълнителен директор на Moody's, пожелал анонимност, обаче потвърждава тезите на Омамули. Страните в региона „нямаха представа какво правим“, казва този човек, като допълва, че е било твърде рано за правителствата в региона бързо да поемат и управляват масиви от частни дългове. Според същия източник на Ройтерс за много от тези страни е било „опияняващо“ да бъдат ухажвани от известни инвеститори.

През първите десет години на новото хилядолетие 22 държави от региона на субсахарска Африка получават кредитен рейтинг. С исторически най-ниските лихви след световната финансова криза африканските страни можеха да разчитат на силно инвеститорско търсене за техния сравнително високодоходен дълг. Гана и Нигерия се върнаха на пазара на еврооблигации през 2013 г. Кения и Етиопия дебютираха през 2014 г., последвани от Ангола и Камерун през следващата година.

На фона на активността на облигационните пазари други източници на финансиране пресъхват. Китай навлезе в Африка на юг от Сахара в началото на новия век и до 2016 г. на Пекин се падат близо 20% от външния държавен дълг на региона, според данни на Световната банка. Оттогава Пекин намалява кредитирането, докато публичният облигационен дълг на региона скочи от около 6% от общия през 2000 г. до повече от 32% през 2019 г.

Някои държави използваха кредитните рейтинги и парите, които отключиха, по положителен начин, без да раздуват бюджетите си. С 400 млн. долара, набрани в емисия еврооблигации през 2013 г., малка Руанда завърши строителството на конгресен център, който е домакин на множество събития от откриването му в столицата през 2016 г. Страната подкрепи и развиващата се национална авиокомпания RwandAir и завърши хидроенергиен проект, който към 2020 г. представлява около 13% от енергийния капацитет на страната.