Ще се превърне ли златото в следващия критичен метал?

Златото ли е следващият метал, който ще бъде добавен към списъка с „критични метали“?

Златото не е жизненоважен компонент на модерното производство, както други критични метали като редкоземни елементи, литий и мед. Благородният метал обаче изглежда преминава през фина промяна в начина, по който се възприема от правителствата и инвеститорите, пише Клайд Ръсел, автор за азиатски стоки и енергия в Ройтерс.

Откакто страните се отдръпнаха от златния стандарт в началото на 70-те години на XX век, златото до голяма степен се разглежда като относително нишова част от инвестиционните портфейли и държавните резерви. То се добавя към портфейлите като защита срещу инфлация или по време на засилено геополитическо напрежение.

В известен смисъл ролята на златото както в портфейлите на централните банки, така и в инвестиционните портфейли беше изместена от облигациите. Американските държавни ценни книжа се превърнаха в най-важния дългов актив.

Завръщането на Доналд Тръмп на президентския пост в САЩ води до глобална преоценка на относителната безопасност на американските активи, независимостта на Федералния резерв и вероятното влошаване на фискалната позиция на САЩ. Като се добавят атаките на Тръмп срещу върховенството на закона в страната и вероятния удар върху американската и световната икономика от неговата търговска политика, сцената е готова за преоценка на ролята на златото.

Цената на благородния метал се повишава с 32,3% от най-ниската ѝ точка от 2536,71 долара за тройунция, достигната на 14 ноември 2024 г. след изборите в САЩ до рекордно високо ниво от 3500,05 долара на 22 април 2025 г. Оттогава благородният метал поевтиня леко, като затвори на ниво от 3357,08 долара за тройунция в сряда.

Въпреки че ежедневните движения на златото все още до голяма степен се определят от новинарския поток, общият фон изглежда благоприятен.

Световният златен съвет публикува доклад миналия месец, данните в който се базират на анкета сред 73 централни банки. Общо 95% от участниците в проучването очакват официалният сектор да увеличи своите златни активи през следващите 12 месеца.

„Това е рекордно високо ниво, откакто е проследено за първи път в проучването от 2019 г., и представлява 17% увеличение спрямо констатациите от 2024 г.“, посочват от Съвета в документа.

Централните банки също така предприемат стъпки за преместване на повече от златните им активи обратно в родните им страни и извън САЩ. Това е допълнителен знак, че има загуба на доверие в американските активи и политиките на администрацията на Тръмп.

Златото е в добра позиция като една от малкото жизнеспособни алтернативи, ако още правителства, мениджъри на фондове и частни инвеститори извън САЩ формират мнението, че ерата на изключителността на Америка е приключила и че американските държавни ценни книжа сега са по-рисков актив, тъй като фискалната позиция на страната се влошава.

Друг фактор, който подкрепя благородния метал, е представянето на акциите на златодобивните компании. Големите производители на злато отбелязват ръст на цените на акциите си с много по-бързи темпове от самия метал.

Има няколко причини за това, включително очакването акционерите да получават по-високи дивиденти в бъдеще и че компаниите ще бъдат възнаграждавани за проявената капиталова дисциплина в предходни години.

Възможно е също така инвеститорите да започват да преоценяват компаниите за добив на злато с очакването, че металът ще стане по-важна и по-голяма част от публичните и частни портфейли.

Например акциите на Newmont – най-голямата публична златодобивна компания в света, са поскъпнали с 63% от най-скорошното си дъно на 30 декември 2024 г., за да затворят на 60,06 долара в сряда. Акциите на канадската Barrick Mining поскъпват с 40,6% в щатски долари от неотдавнашното си дъно на 19 декември до затварянето в сряда. Акциите на Anglogold Ashanti в Ню Йорк поскъпват със 108% от дъното им на 30 декември, а на Gold Fields – с 88% в щатски долари от дъното на 14 ноември.

Ако златото стане по-централна част от инвестиционните стратегии, публичните миннодобивни компании вероятно ще станат още по-привлекателни предвид трудността при намирането и разработването на нови проекти и дългото време между проучването и производството.