Централните банки по света увеличават златните си резерви в безпрецедентни мащаби, стремейки се да защитят националните си икономики от геополитическа несигурност, санкции и намеса в паричните системи. Възможно е до края на годината цената на златото да достигне между 3700 и 4000 долара за тройунция. Това коментира доц. Валентина Григорова-Генчева, директор "Злато и нумизматика" в Първа инвестиционна банка, в предаването "В развитие" по Bloomberg TV Bulgaria.
По думите ѝ златото вече се възприема не само като защита от инфлация, а като стратегически актив в условия на глобална фрагментация и геополитически трусове. Златото не може да бъде блокирано или конфискувано, не подлежи на санкции, не е обвързано с клирингови механизми, обясни гостът. Това го прави предпочитан актив за централните банки.
В момента златните резерви в света доближават 34 хил. тона – нива, невиждани от края на Бретън-Удската система през 70-те години. Според данни на OMFIF една от всеки три централни банки, управляващи общо 5 трилиона долара, планира допълнителни инвестиции в злато в рамките на следващите две години. Сред активните купувачи са не само страни като Китай, Русия и Турция, но и държави от ЕС като Полша и Чехия.
„Знаем, че централните банки до такава степен увеличиха количествата си, че достигнаха на практика една пета от световния минен добив в момента и приближаваме една четвърт. Като се купува и трезорира от централните банки“, каза гостът.
В световен мащаб резервите в долари се равняват на около 46% от всички резерви, като златото измества еврото от второто място с 19%, докато единната валута в Европа заема 16%. Основната причина за тези размествания и ръста на златото като резерва за централните банки е стремежът за дедоларизация.
„Несигурността и големият дълг на САЩ причиняват безпокойство не само в домакинствата, в живота на отделните граждани, но и в управлението на централните банки на европейско и на световно ниво. Именно затова редица управители на национални резерви се стремят да диверсифицират, да увеличат процента на златото“, коментира доц. Григорова-Генчева.
Тя подчерта, че последните ръстове в стойността на златото след ценовата корекция се дължат на засиленото напрежение в Близкия изток и предстоящия край на паузата в митата, наложени от САЩ. Паралелно с това, търсенето на благородния метал в Азия остава стабилно, като Китай е водещ потребител въпреки слабото си вътрешно производство.
В България интересът към златото също нараства, както от страна на индивидуални инвеститори, така и на клиенти, търсещи кюлчета и монети. Според нея най-голяма ликвидност и възвръщаемост предлагат златните кюлчета с тегло над 10 грама.
Експертът заяви, че златото трябва да се разглежда като дългосрочна инвестиция. Не е актив за спекулации, а средство за финансова стабилност в несигурни времена, посочи събеседникът. Очакванията ѝ са до края на годината цената на златото да достигне между 3700 и 4000 долара за тройунция.
Разговорът не е препоръка за инвестиционно решение!
Целия коментар гледайте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.


Бленджини: Не е възможно да играеш два мача за 18 часа
Откриха труп на жена в Елените
Въздушната линейка транспортира пострадал до София
Професор от УМБАЛ „Александровска“ обявява безсрочна гладна стачка
Волейболните национали с нова победа в Лигата на нациите
Войната с Иран върна търговията през пустините на Близкия изток
Неапол изпреварва Милано като икономически двигател на Италия
Япония с право се страхува от "черните кораби" на AI
Южна Италия повежда икономическия ръст, част 2
Южна Италия повежда икономическия ръст, част 1
Ето едно уникално Ferrari, за което вероятно не сте чували
Кражбите на емблеми отново са на мода
Блестящ и спокоен, Никола Цолов взе четвърта победа за сезона
Малък стикер на стъклото спасява човешки животи
Механичните скорости се оказват полезни за шофьора
Стоичков след среща с Марко Рубио: Впечатлен съм от него
3 противовъзпалителни рецепти за вечеря
Пациент с множество травми е транспортиран с въздушна линейка от Смолян към "Пирогов"
СЗО: Над 1300 души са загубили живота си заради горещините в Европа
Четиринадесет души загинаха, след като хеликоптер на петролната компания "Сауди Арамко", се разби