Полша иска от чуждестранните отбранителни компании да инвестират в страната, за да продават

Полша има послание към чуждестранните компании, които се интересуват от плана на страната за разходи за отбрана на стойност 1 трлн. злоти (281 млрд. долара) – „Ако искате да продавате тук, инвестирайте тук“.

Заместник-министърът на държавните активи Конрад Голота, който отговаря за надзора на отбранителната индустрия, коментира пред Bloomberg News, че най-населената страна на източния фланг на НАТО и съсед на Украйна няма да се съгласи просто да бъде домакин на производствени линии.

„Нуждаем се от трансфер на технологии“, посочва той в интервю. „Трябва да бъдем част от международната верига на доставки“, подчертава зам.-министърът.

Промяната в приоритетите следва засилващите се критики, че страната харчи по-голямата част от бюджета си за отбрана за закупуване на чуждестранно оборудване – главно от САЩ и Южна Корея, а местните производители нямат полза от това.

Полша увеличава военните разходи заради войната на Русия в Украйна и сега отделя близо 5% от икономическото си производство за отбрана, едно от най-високите нива сред членките на Организацията на Северноатлантическия договор.

През следващите пет години страната ще похарчи 1 трлн. злоти за отбрана, без да се броят 44-те млрд. евро финансиране от програмата SAFE на Европейския съюз (ЕС), казва Голота.

Полша е в идеална позиция да привлече най-големите отбранителни компании в света, според Голота. Страната не е основен производител на въоръжение, следователно не е конкурент на глобални фирми като Германия, Великобритания или Франция.  Същевременно редица отбранителни и високотехнологични предприятия движат сериозна част от икономиката ѝ.

Местната оръжейна индустрия, фокусирана около държавния холдинг Polska Grupa Zbrojeniowa SA, се нуждае от финансиране и ноу-хау, за да отговори по-добре на нарастващите военни нужди на Полша, както и да се разшири в чужбина, според Голота.

В последните години покупките на американско оборудване от Полша, често без реципрочни инвестиционни сделки, обичайни в индустрията, се разглеждаха като „вид такса за сигурност“, която страната плащаше, за да остане под американския чадър за сигурност, казва Голота. От друга страна, този подход превърна страната в „наивен“ клиент, добавя той.

Промяната в тактиката на правителството е свързана с промяната на фокуса на европейските държави, които укрепват отбранителната си индустрия, отчасти в отговор на исканията на американския президент Доналд Тръмп континентът да плаща повече за сигурността си и да поеме военните разходи на Украйна.

Планът SAFE на стойност 150 млрд. евро е предназначен да насърчи съвместните обществени поръчки и индустриалното сътрудничество между страните членки на ЕС. След като тази програма започне да функционира, „бариерата за навлизане ще стане много висока“, казва Голота.

PGZ, държавният холдинг, който обединява около 70 компании, произвеждащи всичко – от боеприпаси до съвременни военни системи, вероятно ще се превърне в един от основните бенефициенти на SAFE.

Този месец конгломератът подписа споразумение с чешката отбранителна група CSG NV за съвместно производство на система за бързо полагане на отбранителни минни полета. Той произвежда мобилни комуникационни центрове за произведените в САЩ батареи за противовъздушна отбрана Patriot и има мобилна сателитна разузнавателна платформа с полско-финландския стартъп Iceye Oy.

Други сделки също са в процес на разработка, посочва Голота.

„Само няколко държави могат да предложат такъв обхват на сътрудничество“, коментира Голота. „Въпросът е дали сте готови да играете по новите правила. Ако да, добре дошли сте тук. Ако не, ще работим с някой друг“, заключава той.