Златото изпраща март с най-големия си ценови спад от почти 17 години

Златото поскъпва във вторник сутринта, но това едва ли ще го спаси от най-големия месечен ценови спад от почти 17 години насам, съобщава CNBC.

Минути преди 16:30 ч. българско време металът се търгува на спот пазара за около 4583 долара за тройунция, което е ръст от близо 1,6%. Това се случва на фона на трайната несигурност около траекторията на американо-иранската война, която вече е в петата си седмица.

По-рано в понеделник в. Wall Street Journal съобщи, че президентът Доналд Тръмп е готов да сложи край на военните действия срещу Иран, дори и Ормузкият проток да остане до голяма степен затворен. Държавният глава написа в социалната си мрежа Truth Social, че Вашингтон води „сериозни дискусии“ с представители на властта в Техеран, но допълни, че ако няма скоро сделка, ще бъдат атакувани електроцентрали, петролни кладенци и др.

Междувременно Ройтерс съобщи, че 2500 американски военни от елитната 82-а въздушна дивизия са пристигнали в Близкия изток през уикенда.

Конфликтът в региона натежава върху цените на златото, като поскъпващият петрол и газ увеличават очакванията за инфлационен пик сред икономиките, който от своя страна ще доведе до увеличения на лихвените проценти.

Спот цената на златото е напът да отчете спад през март от 14,6%, което ще е най-голямото месечно понижение от октомври 2008 г., когато то бе в размер на 16,8%.

Процентно изменение в спот цената на златото по месеци на борсата в Ню Йорк. Графика CNBC

Според Уейн Нътланд, инвестиционен мениджър на Shackleton Advisers, последните четири години са променили начина, по който златото се търгува.

„Преди войната в Украйна цената на златото имаше тенденцията да е универсално корелирана с реалната доходност по облигациите и щатския долар, като цените на златото растяха, когато тези метрики намаляват, и златото поевтиняваше, когато тези метрики растяха“, посочва той пред CNBC. В същото време периодът след началото на конфликта в Украйна обърна тази динамика, особено през 2025 г. и в началото на 2026 г., когато златото поскъпна значително – далеч над това, което тази историческа корелация предполага.

Нътланд допълва, че в навечерието на иранската война златото се връща към своите по-традиционни движения. „Доходността по облигациите и [цената на] щатския долар се повишиха и на този фон златото демонстрира традиционната си обратна чувствителност към тези показатели, като в резултат на това цената му падна“, посочва той.

По думите на Иън Барнс, главен инвестиционен директор на Netwealth, ценовата волатилност на златото е двойно над историческото си равнище през последните месеци заради засиленото участие на финансови инвеститори.

„Международните централни банки, които искаха да диверсифицират резервите си от щатския долар, може и да са започнали бичия пазар на златото през миналите няколко години, но накрая пазарът изчерпа новите си пазарни купувачи и вместо това налице е широкообхватно прибиране на печалби, докато по-широката несигурност удря пазарите и доларът се възстановява“, коментира той, цитиран от CNBC.

Макар според Барнс общият икономически и пазарен фон да се различава от 2008 г., има прилики в това, че инвеститорите с „прекомерни начални позиции в стоки“ драстично са подсилили ценовите движения след промяна във фундаментите и настроенията към щатския долар.

 „С разпространението на световната финансова криза международният апетит за риск се сви и златото беше засегнато наред с по-продуктивни стоки като петрол и мед, докато доларът поскъпваше. Тази година пазарът отново откри къде инвеститорите са най-уязвими: прекомерно позициониране в злато, тъй като то се смяташе за последния останал актив убежище“, допълва Барнс.

В бележка от понеделник анализатори на Goldman Sachs посочват, че продължават да прогнозират цена от 5400 долара за тройунция до края на 2026 г. От банката допълват, че в средносрочен план рисковете са в посока нагоре, ако случващото се в Иран – заедно с по-широкото развитие на геополитическата ситуация – увеличи диверсификацията към златото и окаже влияние върху възприятията за фискална устойчивост на Запада.