Златото става по-полезно като прасенце касичка, а не толкова като убежище

Репутацията на златото като съхранител на стойност бе пометена от поевтиняването му с 15% от началото на конфликта с Иран. То не успя да послужи като убежище или геополитически хедж. Това обаче не е нещо необичайно – моделът, наблюдаван този месец, наподобява подобна ценова корекция по време на световната финансова криза през 2008 г. и когато COVID връхлетя през март 2020 г. Все пак златото е лесно за продажба и много от притежателите му ще могат да приберат големи печалби: въпреки скорошното понижение цената му остава нагоре с над 50% за последната година, пише колумнистът на Bloomberg Маркъс Ашуърт в материал.

Една нова пазарна динамика обаче идва от това, че централните банки – най-големите купувачи на злато през последните четири години, започват да се замислят дали да не използват част от резервите си, за да плащат все по-нарастващите си сметки за енергоресурси и отбрана на страните. Рязкото покачване на цените на енергоносителите със сигурност удари някои по-бедни откъм ресурси страни и на фона на разпределението на петролните запаси в някои държави бъркането в прасенцето касичка става все по-изкушаващо. Централните банкери са попечителите на националното богатство и управлението на резервите е една от основните им задачи. Използването на част от печалбата от ръста в стойността на златото от над 150% през последните пет години за покриване на извънредни нужди звучи логично.

Според World Gold Council (WGC) централните банки притежават над 4,3 трлн. долара в златни резерви. Сега те формират около една пета от пазара, приблизително двойно на тяхното предишно дългосрочно присъствие на него и изглежда това е трайна тенденция – светът не става по-стабилен.

Китай е начело на трупането на кюлчета от руската инвазия в Украйна през 2022 г. насам. Тази диверсификация от конвенционалните доларови активи бе предизвикана от това, че американската Служба за контрол на чуждестранните активи поведе конфискациите от Запада на руски резерви от до 330 млрд. долара, според данни на Brookings Institute. Властите в Москва са продали най-много злато тази година, посочват от WGC, което вероятно е опит да се защити отслабващата рубла.

По-рано този месец гуверньорът на Полската централна банка – най-големият купувач на злато миналата година, според WGC, сигнализира в рамките на среща с полския президент, че може да продаде част от резервите си. Турската централна банка може да използва злато, съхранявано в Английската централна банка, като обезпечение за подкрепа на лирата, вместо да се намесва директно на пазара, съобщи по-рано тази седмица Bloomberg.

Малко вероятно е двете институции да са единствените, които мислят да използват резервите си от благородния метал, за да удовлетворят финансовите си нужди. Няколко водещи близкоизточни и азиатски държави са посочени от индустриалния сайт mining.com като възможни продавачи. Тази година вече имаше значително забавяне на покупките. От WGC изчисляват, че централните банки са купили едва пет нетни тона злато през януари спрямо средномесечните 27 тона миналата година.

Дори и движеният от нуждата за ликвидност натиск за продажби да изчезне, малко вероятно е златото да се завърне към спекулативната мания от последната година, като е по-вероятно пазарът да е по-балансиран. Някои държави може да подновят покупките при леко намалени цени. Други може да продават, за да си плащат сметките. В крайна сметка нали това е смисълът на държавните резерви.