Йената като оръжие: как интервенцията на САЩ и Япония променя валутните пазари

Защо Вашингтон се намеси?

Япония е най-големият чуждестранен притежател на американски държавни облигации. Когато една държава трябва да защити валутата си, тя обикновено плаща за това, като продава резерви, а резервите на Япония са до голяма степен американски държавни облигации. Т.е. сериозната защита на йената може да включва разпродажби на американски дълг за милиарди.

През февруари японските активи възлизат на 1,24 трлн. долара, според данни на местното Министерство на финансите. До май те спадат на 1,14 трлн. долара.

Сега да разгледаме и пазара, на който Токио би продавал резерви. Доходността по 10-годишните държавни облигации на САЩ е на най-високите си нива от началото на 2025 г., докато по 30-годишните е близо до най-високата си стойност от 19 години. Като към това се добавят японски застрахователи, пенсионни фондове и банки, които също ликвидират резерви, и е ясно, че проблемът не е само на Токио.

Когато Федералният резерв на Ню Йорк се намеси, според съобщенията, той е продал евро, за да купи йени, а не щатски долари. Това озадачи много хора – защо САЩ не използват собствената си валута.

В същото време Федералният резерв посочва на японските власти механизъм, който позволява на чуждестранна централна банка да взема назаем долари срещу своите държавни ценни книжа, вместо да ги продава.

Просто казано, тази операция е организирана, за да не се налага Япония да продава американски дълг. Администрацията разглежда перспективата за ликвидация на най-големия си чуждестранен кредитор и решава, че интервенцията си струва политическия риск.

Япония е правила това и преди

На 30 април тази година Япония опита самостоятелна интервенция. Йената поскъпна с 2,14% в една сесия, което е дори по-голямо еднодневно движение от 30 юли. Само 20 търговски сесии по-късно всичко се върна обратно там, където започна.

Дори успешната операция от 1998 г. отне още два месеца и „промени в основната динамика на Азиатската финансова криза“, преди низходящата тенденция да се прекъсне. Интервенцията третира симптома, а не причината, според анализа на Investing.com.

Днес „основната динамика“ е предизвикателна. Япония затвори по-голямата част от ядрения си капацитет след Фукушима и никога не обърна напълно курса, така че енергоносителите представляват близо една четвърт от сметката ѝ за внос. Страната е вторият по големина вносител на втечнен природен газ в света след Китай.

Заради ръста на цената на петрола Токио намали прогнозата си за растеж за годината, приключваща през март 2027 г., от 1,3% на 0,9%. Централната банка очаква инфлацията да се задържи над целта от 2%.

Торстен Слок от Apollo твърди, че йената вече изобщо не се търгува спрямо лихвените проценти. В продължение на десетилетия това беше така и инвеститорите вземаха евтини заеми в йени, купуваха по-високодоходни активи другаде и прибираха спреда. Тази търговия се провали през април 2025 г. след митата за Деня на освобождението.

Какво защитава портфейлите

Ако се върнем към хипотетичните японски спестители по-горе, златото не е станало магически по-ценно за японските домакинства. Йената стана по-малко ценна, а жълтият метал се задържа. Средната месечна цена на златото е намаляла с 5% в долари през 2026 г., но само около 1% в йени.

Същевременно сравнително малко японски инвеститори купуват злато. Проучване на Световния златен съвет от 2025 г. установява, че около една четвърт от японските инвеститори притежават злато, докато близо три четвърти притежават акции.

В страна, в която инфлацията е над целевата и правителството ѝ харчи десетки милиарди за подкрепа на валутата, повечето домакинства не притежават единствения актив, който би ги защитил.

Риск от дестабилизация на държавните облигации

Интервенцията на йената няма да оправи Япония и може да дестабилизира държавните облигации, според друг анализ на Investing.com.

Начинът, по който се финансира интервенцията, е безпрецедентен и добавя ликвидност на пазарите в момент, в който те и без това преливат от такава.

Централните банки са свикнали да държат чуждестранни резерви в долари, тъй като пазарите на държавните ценни книжа на САЩ са ликвидни. Централните банки държат съкровищни ​​облигации на САЩ, защото те могат да бъдат свободно купувани и продавани и използвани при интервенции. Не обаче и сега и не в неограничени количества.

САЩ имат търговски дефицит с по-голямата част от света. Като пряка функция на тази търговска математика чуждите правителства натрупват резерви в щатски долари. Никоя държава не натрупва тези огромни резерви, защото иска или защото доларите са ликвидни. По-скоро централните банки държат предимно резерви в щатски долари поради търговската математика.

Алтернатива няма. Ликвидност, свободно плаваща валута, голям глобален пазар на облигации и желание за огромни фискални и търговски дефицити са изисквания за притежаване на световната глобална резервна валута. САЩ са единствената страна, която отговаря на всички изисквания.

Доларът не е привлекателната резервна валута, която беше преди, но какво от това? Финансовият стрес разкрива липсата на алтернативи. За да спре спада на йената, Япония трябва да повиши лихвените проценти, да намали дълга или да предприеме други мерки за подкрепа на своята валута. Заради риска от рецесия обаче Токио не клони към такива действия. Вместо това Япония (с безпрецедентна помощ от САЩ) продава долари, за да купува йени (собствената ѝ валута).

Основателен е и страхът на Бесънт, че продажбата на огромни количества американски ценни книжа от Япония ще тласне нагоре доходността по американските държавни ценни книжа. Сега той иска неограничена възможност да купува йени.