Как нарастващите лихви разкриват слабостта на банките

Бизнес имоти

Кредитите за бизнес имоти са във фокуса на банките в момента. Освен нарастващите лихвени проценти, инвеститорите в имоти са изправени пред по-ниски оценки поради свързаните с пандемията промени в моделите на работа и пазаруване.

Малко над две пети от кредитите за бизнес имоти в САЩ се държат от банки, според JPMorgan.

Председателят на Фед Джей Пауъл каза миналата седмица, че централната банка „е била наясно“ с концентрацията в кредитирането на сектора на бизнес имотите, но подчерта, че не смята, че проблемът е сравним с други напрежения върху банките.

Експозицията на европейските банки към сектора на бизнес имотите е идентифицирана като „ключова уязвимост“ от ЕЦБ. Въпреки това те съставляван само около 6 процента от европейските кредитни портфейли, според мениджъра на активи DWS.

Консервативните съотношения заем към стойност от 50 до 60 процента в Европа също дават на банките буфер да поемат падащите цени, според проучване на Bayes Business School.

Все пак разходите по дълга се удвоиха за една година и анализаторите очакват сътресенията в банковия сектор да добавят към предизвикателствата при рефинансирането. „Стандартите за кредитиране в бъдеще ще станат по-строги“, казва Закари Гаудж, анализатор недвижими имоти в UBS. „Не сме виждали много принудителни продажби напоследък, но има активи, които имат проблеми“, допълва той.

Частни активи

Друга източник на риск е експозицията на банките към частния кредит. Високо в списъците за наблюдение на регулаторите са заемите, които групите за частни капиталови инвестиции обикновено използват за финансиране на своите придобивания.

Тези заеми обикновено са с „агресивни допускания за изплащане и слаби условия, които позволяват на кредитополучателите да увеличат задлъжнялостта, като теглят допълнителни средства“, според годишен преглед, публикуван от американските регулатори миналия месец.

Тъй като такива заеми привличат лихви при плаващи лихвени проценти, стойността им не пада механично с нарастването на лихвените проценти. Това обаче може да не помогне особено, ако компаниите със свръхзадлъжнялост не успяват да посрещнат разходите по обслужване на дълговете си.

Кредитите за хедж фондове, които са направили големи залози върху лихвените проценти, са друга област, която банките внимателно наблюдават. Financial Times съобщи наскоро, че американските регулатори са загрижени за един фонд, Rokos, който е бил принуден да даде допълнително обезпечение на банките, след като залозите му върху лихвените проценти са се провалили.

Изтичане на депозити

Когато лихвените проценти и инфлацията се повишават, спестителите очакват парите им да работят по-усилено. Това невинаги се случва в банките, а това може да подтикнет клиентите да насочат парите си другаде.

В САЩ общите банкови депозити са намалели с 3,3 процента, откакто Фед започна да повишава лихвените проценти миналата година, тъй като спестителите търсят по-високодоходни алтернативи над 1 процент лихва, която много американски банки предлагат. Те могат да получат например 4 процента от фондовете на паричния пазар.

Тенденцията за изтичане на депозитите се засили след фалита на SVB и Signature Bank. Депозитите в американските банки са намалели най-много от почти година за седемте дни до 15 март.

Данните на Фед показват, че изтичането на депозити, което общо възлиза на 98,4 млрд. долара или 0,6 процента от общата сума, идва основно от малки банки, докато има увеличение на депозитите на по-големите им конкуренти.

„Можем да видим значителна кредитна криза, тъй като банките ще трябва да овладеят кредитирането поради голямото изтичане на депозити“, казва Кати Бостянчич, главен икономист в Nationwide.

В еврозоната вложителите са изтеглили 214 млрд. евро през последните пет месеца, или 1,5 процента от общите депозити, според данни, публикувани тази седмица от ЕЦБ. Спадът се ускорява през февруари, последният месец, за който има данни, като тогава е отчетен най-големият месечен спад откакто се водят данни (от 1997 г.).

Европейските банки успяха да заменят част от финансирането на депозитите чрез емитиране на облигации, които са обезпечени с жилищни заеми, казва Лука Бертало, генерален секретар на Европейската ипотечна федерация.

Разходите за финансиране се увеличават

Въпреки че са налични други източници на финансиране, те стават по-скъпи, когато лихвите се повишават, тъй като инвеститорите изискват по-висока доходност.

Неотдавнашното решение на швейцарския регулатор Finma да заличи 16 млрд. швейцарски франка (17 млрд. долара) допълнителни облигации от първи ред като част от поглъщането на Credit Suisse от UBS допълнително ще увеличи разходите за финансиране на едро на европейските банки.

Средно европейските банки държат облигации от първи ред, еквивалентни на 2,2% от техните рисково претеглени активи. При някои кредитори този еквивалент е по-висок, например при Julius Baer е 7,2%, а на Barclays - 3,9%.

За швейцарските банки от второ ниво – не UBS, а такива като Julius Baer или Vontobel, има страх дали пазарът на облигации от първи ред ще бъде отворен и на каква цена.