Банковите кризи изглеждат различно в епохата на социалните мрежи и онлайн банкирането

Сътресенията в банковия сектор от началото на месеца припомниха проблемите от 2008 година, които прераснаха в най-голямата финансова криза в съвременната история. Но случващото се сега няма нищо общо, пише CNBC. Причината за това са социалните медии, онлайн банкирането и строгите регулации.

Това е първата банкова криза за Twitter-поколението, кометира Пол Донован, главен икономист в UBS Global Wealth Management. Тя показа, колко важна е репутацията на банките в епохата на социалните мрежи, а понякога именно те са и част от проблема, коментира експертът.

Слуховете за влошеното състояние на банките се разпространяват много по-лесно, а и много по-бързо спрямо 2008 година, коментира и Йон Даниелсон, директор на Центъра за системен риск към Лондонското училище по икономика. "Масовото използване на интернет, социалните мрежи, онлайн банкирането и други правят финансовата система по-уязвима", допълва още той.

Играта е тотално променена, смята и Джейн Фрейзър, изпълнителен директор на Citigroup. Нужни са само няколко туита и такива неща - фалита на Silicon Valley Bank например, се случват с най-бързия темп в историята, коментира тя по време на събитие в Икономическия клуб на Вашингтон през през миналата седмица.

Ситуацията действително е много различна - информацията се разпространява за секунди и също толкова време отнема за клиентите на банката да изтеглят спестяванията си. Вече няма опашки пред банковите гишета, както беше ситуацията с Northern Rock във Великобритания, които допълнително да предизвикват паника - с мобилното банкиране само с няколко клика и сметките са закрити, допълва още Пол Донован.

Именно тази комбинация от бързо разпространение на информацията и лесен достъп до активите може да направи банките по-уязвими, опасяват се анализаторите. Вече няма панически опашки, но има социални медии, които вършат същата работа.

Европейските регулатори са категорични, че банковият сектор е по-стабилен от всякога през последните 20-30 години. Достъпът до финансиране е по-добър, капиталовите буфери са по-високи, регулаторите обръщат по-голямо внимание на риска, подкрепя ги и Даниелсън. Водещите 30-40 банки имат нисък ливъридж и висока ликвидност, което означава и много по-нисък системен риск, допълват още експертите пред CNBC. Въпреки това обаче сътресенията показаха, че липсва достатъчно доверие.

"Не мисля, че мобилното банкиране е проблемът. Според мен липсата на доверие в различните банки допринесе за ситуацията", категоричен е председателят на Швейцарската централна банка Томас Йордан.

Когато доверието е загубено, всичко може да се случи, подкрепя го и Стефано Рамели, преподавател по корпоративни финанси в Университета Санкт Гален. Вярата в системата е закон за финансите, допълва още той.

Дори и след като банките имат по-добри капиталови и ликвидни позиции, регулациите и надзорът да са подобрени, липсата на доверие все още е проблем, допълва и Хосе Мануел Кампа от Европейския банков орган.