Генеративният интелект няма да измести хората в банкирането – ще ги накара да експериментират

Банките трябва да са готови за прехода от машинно обучение (machine learning), познато като традиционен изкуствен интелект (AI), към внедряването на по-мощния генеративен AI, заяви Георги Конов, старши партньор в McKinsey OAE, по време на финансовия форум "Иновации".

Той напомни, че изкуственият интелект съществува от десетилетия, но в последните години приложението му се увеличи. По думите му банковият сектор очаква ползи от над 1 трлн. долара от генеративен интелект и още между 300 и 400 млрд. долара намаляване на разходите. Конов е категоричен, че генеративният интелект няма да измести хората в банкирането на дребно, но ще генерира рутинната работа. Той посочи, че от една година има много примери как банките използват AI и така намаляват с около 60% разходите и времето за дейностите си.

„С AI могат да се използват различни база данни за отделен клиент от различни региони, и докато по-рано това отнемаше два дни, сега 10 минути са достатъчни да се използва цялата информация от базата данни", даде пример Конов. Той прогнозира, че при новия ръст на технологиите ще се оптимизира времето за извършване на операциите. "Дигитализирането на комуникацията при банките ще предоставя повече време на банковите служители за семейството“, надява се той.

Революционна промяна 

Главният изпълнителен директор на "УниКредит Булбанк" Цветанка Минчева е категорична, че изкуственият интелект няма да измести хората, но хората, които използват AI, ще изместят хора. По думите ѝ за банките не е новост използването на изкуствен интелект, но сега мащабът е много по-голям, а забързването е факт.

Изкуственият интелект няма да замени хората, но ще ги овласти и ще им даде повече възможности, заяви Питър Барон, главен изпълнителен директор на "Ти Би Ай" (tbi). „Предизвикателството е да се промени културата и да се експериментира, особено когато говорим за големи банки", посочи той. И заяви, че при иновациите трябва да се създаде култура в организациите, да се даде възможност да ги възприемат, хората да променят виждането си, което ще доведе до промяна на културата.

Според Татяна Иванова, член на управителния съвет и изпълнителен директор "Дигитализация, данни и операции" на ОББ, както всяка технология, и изкуственият интелект дава много възможности, но крие рискове. „Ако не подготвим хората, може да се окажем в ситуация, в която да загубим доверието в тази технология", обясни тя и посочи, че са разработени варианти на изкуствен интелект със зловредни цели.

Тя даде като добър пример прилагането на изкуствен интелект в аналитичната област с фонд, който се управлява от AI мениджър. Той променя стратегията на фонда и това вече дава резултати – от съществуването на фонда от 2020 г. в него са инвестирани 92 млн. долара.

Татяна Иванова очаква все повече комуникациите с клиентите на банковите институции от физическите канали да се пренасочват към технологично базираните центрове и изкуствените асистенти (чатботовете), като се надява те да станат по-разбираеми за тях.

Красимира Райчева, мениджър на Visa за България, отбеляза, че международната картова организация като партньор на банките прилага повече от 30 години отвореното банкиране, за да могат продуктовите мениджъри да тестват нови банкови продукти и услуги. „Ползваме и търсим начини прилагането на AI да влиза в компаниите“, отбеляза мениджърът и уточни, че „когато експериментът е добър, продължаваме с големите база данни да изграждаме модели“. Според нея така се правят прецизни банкови инвестиции.

Райчева отбеляза, че използването на нови продукти и услуги с генеративен изкуствен интелект е голяма отговорност. Visa е инвестирала над 10 млрд. долара в дигитална сигурност. „На местния пазар сме внедрили няколко проекта с банки, свързани със сигурността", отбеляза тя.

Мирослав Вичев, главен изпълнителен директор на БОРИКА, подчерта, че ролята на организацията е „на централен играч в инфраструктурата на платежната индустрия в България да предоставя данните по един подреден начин в голям мащаб“. „Нашите аналитични функции дават възможност да получите данни с водещи технологии, осигуряваме информация за изграждане на модели, които всеки сам трудно би получил“, подчерта той. Заедно с банките БОРИКА се подготвя по европейски модел да прилага бъдещите регулации по верификацията при изпращането на пари.

С помощта на генеративния интелект банките получат данни, които използват най-ефикасно с ангажимент към клиентите да им предложат най-подходящите оферти, коментира Никола Бакалов, главен изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка. „Документооборотът понякога крие грешки и те могат да се избегнат с AI“, обясни банкерът.

Изпълнителният директор на Пощенска банка Димитър Шумаров посочи, че изкуственият интелект се прилага повече от 20 години с използването на модели с аналитични инструменти, но генеративният интелект дава тласък и предимство с достоверна и навременна информация. Той обърна внимание, че накрая решението се взема от хората, предвид отговорността. „Дори брандът на банката беше създаден така – получихме стотина варианта, но накрая маркетингът си свърши работата“, коментира той.

Светослав Миланов, изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Инвестбанк, посочи, че в банката работят 600 служители, а „имаме 300 правила“. Целта, според него, е с използването на генеративен интелект да се промени работната среда и хората да станат по-креативни. „Събираме опит как средата да стане по-привлекателна, да променим и клиентското преживяване", поясни банкерът.

Снимка: Емилия Костадинова

Културната трансформация

Клиентите продължават да търсят комуникация с хора и невинаги с дигиталната комуникация маже да се установи какви са предпочитанията на даден човек, отбеляза Димитър Шумаров. Според него банките задължително трябва да контролират процесите заради репутацията и доверието, затова има и регулация.

„Сега генеративният изкуствен интелект може да се предлага дори продукт, който не сме произвели –  обратната връзка е толкова ценна“, убеден е банкерът. За пример той даде комуникацията с човек, който може да изрази съчувствие при отказан кредит, което не може да направи изкуственият интелект. И се пошегува, че сега при обслужването чатботовете в колцентъра са с гласовете на Орлин Павлов и Калин Врачански, но скоро ще има и женски глас.

Георги Заманов съобщи, че клоновете на Алианц Банк България са намалели от 102 преди осем години до 52 сега, но „правим повече ритейл“. Той смята, че има нужда от базово решение във връзка с дефицита на клонове в малките населени места и недостатъчните POS устройства в търговските обекти. По думите му банките са длъжници на обществото.

Никола Бакалов също е на мнение, че ролята на банковия клон в бъдеще ще е по-голяма, но ролята му ще е различна. Идеята е всички банки да работят по един и същи начин, но генеративният интелект ще дава най-доброто решение за клиентите в практиката, смята той.