Централните банки се насочват към противоречив цикъл на разхлабване

Преди три десетилетия икономиката премина през революция, която не получи достатъчно признание. Вместо да прикриват промените в паричната политика в тайнственост, централните банки започнаха да обявяват гласно повишения или намаления на лихвите. Засилвайки посланието си, централните банкери се надяваха да настроят обществеността в синхрон с решенията си. С повече късмет те биха могли да минимизират и финансовите сътресения, пише редакторът на Bloomberg Даниел Мос.

Днешните централни банкери могат да използват част от същата яснота целенасочено.

Световната икономика е на прага на продължително облекчаване, макар и незадължително драматична последователност от понижения на лихвите. Растежът се забавя, но криза няма. Ценовите повишения се забавят значително, а инфлационните цели са напът да бъдат постигнати. Това би трябвало да е страхотна новина, но централните банкери изпитват затруднения да се възползват от момента. Наследството на „преходността“ – сега скандалната дума, която Федералният резерв (Фед) използваше, за да омаловажи ускоряването на инфлацията през 2021 г., сее хаос. Почти всяка парична власт по света използва подобни термини.

В показателен момент по време на неотдавнашна пресконференция на Австралийската централна банка гуверньорът Мишел Бълок беше помолена да сравни ястребовата позиция на банката с подобни институции, които намалиха лихвите. Какво виждаха те, което Австралийската централна банка, която отказва да предприеме облекчаване, не виждаше? Бълок зае отбранителна позиция.

Централната банка на Канада, например, всъщност не е гълъбова, просто по-малко ястребова. „Те донякъде облекчават затягането си“. Отговорът беше лесно окарикатурен като дребнавост. Въпреки това Бълок все пак бе усетила нещо: много е трудно да се идентифицират повратни точки. Отпуснете политиката твърде рано и рискът е инфлацията да се разпали отново; отложете твърде дълго и желаното забавяне може да стане нещо по-зловещо.

Сдържаността е разбираема. След погрешните стъпки от края на 2021 г., кой иска да бъде човекът, който ще обяви победата на инфлацията? Бълок повтори прекомерната предпазливост в реч в четвъртък. „Знам, че това не е това, което хората искат да чуят“, каза тя. „Алтернативата на постоянно високата инфлация е по-лоша. От нея страдат всички”. Въпреки това, колкото по-дълго чака тя да премине дори към неутрална позиция, толкова по-голяма е опасността Бълок да направи грешка.

За съжаление, последната битка все още се води. Предпазливостта беше демонстрирана и от Английската централна банка (АЦБ), чиято комисия по определяне на политиката понижи лихвите миналата седмица с 5 срещу 4 гласа. Необичайно, главният икономист на АЦБ беше на губещата страна. Хю Пил подчерта напредъка по отношение на инфлацията, но предупреди, че „работата все още не е свършена“.

Но със сигурност е достатъчно близо, за да оправдае известно разхлабване? Инфлацията се върна към целта на банката от 2%, след като достигна двуцифрени стойности през 2022 и 2023 г. Гуверньорът Андрю Бейли, който даде решаващия вот, не изглеждаше да се чувства комфортно от победата. Няма бързане за още облекчения, подчерта той.

Дори нетрадиционните институции засилват аргументите си. В края на юли Японската централна банка изненада с повишение на основния си лихвен процент заедно с план за намаляване наполовина на покупките на облигации. Губернаторът Казуо Уеда изглежда като ястреб, допринесъл за спада на японските акции и скока на йената. Катастрофата накара заместника на Уеда поне да снижи тона, ако не аргументите, по отношение на решението само дни по-късно. Обобщение на разискванията на банката, публикувано в четвъртък, показва, че централните банкери не смятат действията си за затягане. Това работи на едно ниво: политиката все още е много хлабава по световните стандарти. Нюансът обаче може да се загуби при шок.

Така че имаме централни банкери, избиращи понижения, което подчертава колко затегната е политиката всъщност, и такива, които избират повишения, които подчертават колко хлабава е политиката. И двете неща могат да бъдат верни в тесен смисъл, като същевременно прикриват по-широки тенденции.

Икономистите са уверени, че Фед ще намали лихвите през септември и почти всеки ден засилват степента на намаленията, които вероятно ще се случат. Централната банка на Нова Зеландия, която открито призна, че е необходима рецесия, за да доведе инфлацията до целта ѝ, може да действа още следващата седмица. Централната банка на Корея едва ли ще изостане. Разходите по заемите спадат в Латинска Америка от известно време. Очаквайте ястребов език да придружава тези промени.

Да се надяваме, че няма да е необходима глобална рецесия, за да могат централните банкери да се откажат от задръжките си. Засега нека го наречем цикъл на облекчаване „да, но“. Ако е необходима хитрост, за да се продаде нужното, така да бъде. По-добре това, отколкото алтернативата.