Страните от ЕС влизат в сблъсък с Брюксел заради банковата консолидация

Според вътрешни източници италианското правителство иска да изгради този „трети полюс“ около Banca Monte dei Paschi di Siena (MPS), която е под ефективен държавен контрол след поредицата скъпи спасителни планове. Комисията одобри наливането на държавни пари в банката, при условие че Рим намали дела си в нея възможно най-бързо. След като условията са изпълнени, сега кредиторът търси придобивания - с подкрепата на правителството, което все още е най-големият акционер с близо 12% дял.

Първоначално правителството на Мелони имаше за цел да слее Monte dei Paschi с BPM, но UniCredit провали плана. Тогава Рим промени курса и подкрепи изненадващата оферта на стойност 12,5 млрд. евро за базираната в Милано инвестиционна банка Mediobanca. Последната отхвърли предложението категорично, като твърди, че то няма обосновка и е структурирано така, че създава значителни конфликти на интереси на ниво акционери - имплицитно оплакване от политическите измерения на офертата.

Според съобщенията както изпълнителната власт на ЕС, така и прокурорите в Милано разследват начина, по който Рим е провел продажбата на част от дела си в Monte dei Paschi през ноември миналата година на фона на предположения, че е облагодетелствал инвеститори, близки до правителството.

Разочарованието на Комисията се дължи отчасти на идеята, че банковата консолидация и по-широкото завършване на единен пазар за финансови услуги са спешно необходими, за да се повиши цялостната конкурентоспособност на блока. Комисарят по финансовите услуги на ЕС Мария Луиш Албукерк използва всяка възможност да подчертае, че Европа се нуждае от по-големи банки, за да се конкурира с американските и китайските финансови институции. В момента само JPMorgan струва колкото осемте най-големи банки в еврозоната взети заедно. Всеки ход за спиране на консолидацията трябва да бъде „пропорционален и основан на легитимни обществени интереси“, коментира говорителят на ЕК Гил.

Трипартийната коалиция в Рим може да крие картите си по отношение на по-широките си планове, но испанските политици дори не се опитват да прикрият мотивите си. Жорди Турул, генерален секретар на партията Junts per Catalunya, която подкрепя малцинственото правителство на Педро Санчес в Мадрид, се оплака пред TV3, че Испанската национална комисия по пазари и конкуренция и европейските власти са представили само „технически причини“ да разрешат BBVA да придобие Sabadell.

„Сега е време за политика“, казва той, като твърди, че „има достатъчно причини“ правителството да се намеси.

Крехкото правителство на малцинството на Санчес не може да приеме законодателство – нито национален бюджет, без подкрепата на каталунските политически партии, които считат независимостта на Sabadell за въпрос на регионална гордост. Опитът на BBVA да поеме банката, основана в Барселона преди повече от 100 години, постоянно се сблъсква с широка политическа опозиция в Каталуния. Сепаратистки и юнионистки политици се обединиха около банката и твърдят, че сделката ще намали присъствието ѝ в региона, особено във вече и без това недостатъчно обслужваните селски райони. (Изглежда, че сепаратистките партии все пак са простили бързото преместване на седалището на банката във Валенсия, когато Каталуния настояваше за независимост през 2017 г.)

Следващата страна, подложена на проверка от Комисията, може да бъде Германия. Берлин въобще не иска да позволи на италианската UniCredit да погълне Commerzbank, втората по големина частна банка в страната. Екипът на главния изпълнителен директор на UniCredit Андреа Орчел получи разрешение от ЕЦБ през март да увеличи дела си в германския кредитор до 29,9%. В момента италианската група държи 9,5% директно и още 18,5% индиректно чрез деривати. От UniCredit посочват, че конвертирането на тези права във физически акции все още изисква няколко други одобрения, включително от Федералната служба за картели на Германия.

Новото правителство в Берлин не е сигнализирало за готовност да позволи поглъщането. Берлин все още е най-големият акционер на Commerzbank с дял от 12%, а канцлерът Фридрих Мерц заяви пред репортери в Рим миналия месец, че не вижда нужда да обсъжда сделката с италианските си колеги, тъй като засега не се работи по нея.

Подобни пречки дават време на Commerzbank да организира енергична защита. Новият главен изпълнителен директор Бетина Орлоп обяви през февруари радикален пакет от мерки за подобряване на рентабилността и повишаване на пазарната стойност на банката до ниво, при което UniCredit ще се затрудни да осъществи пълно поглъщане. Плановете предвиждат съкращения на около 3300 работни места в Германия - точно това, което синдикатите на Commerzbank се надяваха да избегнат, когато лобираха пред предишното правителство да спре сделката.

UniCredit се придържа към възможността да осъществи поглъщането, но прие, че процесът ще е продължителен.