До 10% от парите във втория пенсионен стълб ще се инвестират в инфраструктура

Кодексът за социално осигуряване (КСО) за пръв път регулира възможността пенсионните дружества в България да инвестират средства в развитието на българската икономика и в инфраструктура. До 10% от парите на осигурените във втория пенсионен стълб, които дружествата управляват, ще могат да бъдат инвестирани в различни инфраструктурни проекти – транспортна, железопътна, образователна инфраструктура и други. Това заяви пред БНР Светла Несторова от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

Това става възможно, след като Народното събрание прие на второ четене промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО).

"Важното е, че законът за пръв път указва как това може да се случи - за целта ще се създават специални инструменти, които ще бъдат на регулиран фондов пазар в България и в Европа. В тях ще могат да инвестират пенсионните фондове, но това ще може да привлече и външни инвестиции“, обясни Несторова.

Процесът за инфраструктурата ще стане по-прозрачен, по-управляем, по-наблюдаем и ще може да привлече и външни инвеститори, допълни експертът.

По думите ѝ с въвеждането на мултифондовата реформа ще се повиши сигурността на системата и ще се подобрят резултатите.

Реформата цели да реши два основни проблема - дали парите са пораснали достатъчно и дали са се увеличили достатъчно партидите на хората. Вторият проблем е, че таксите трябва да бъдат намалени. "Тази реформа прави точно това - дава възможност да нарастват спестяванията и постепенно и плавно намалява таксите".

Несторова заяви, че предстоящата реформа е наложителна, защото „две пенсии в момента действително са по-малко от една за много от хората“. Експертът обясни, че причината е заради това, че първата пенсия се намалява с един изкуствено и грешно пресмятан коефициент.

Тя обясни и въпроса с размера на удръжките. "Досега парите, които ние взимахме като такси, бяха гарантирани. Сега тези гарантирани такси се намаляват стабилно, непрекъснато, в един период устойчиво, всяка година те ще бъдат намалявани. Вместо това се появява една друга такса, която нито е гарантирана, нито със сигурност ще я вземем. Това е таксата, която имаме право да вземем от доходността, която сме изкарали за хората, само ако сме я изкарали".

Несторова даде пример със средна заплата от 1000 евро. За 40 години ние ще вземем такси от около 7000 евро, изчисли тя и посочи: "При тези параметри за 40 години човекът ще е внесъл в универсален пенсионен фонд 45 хил. евро. Това, което ще има накрая в сметката си, е 115 хил. евро. Тези 45 хил. евро, които човекът е внесъл, са гарантирани".

Според нея българското пенсионно осигуряване в момента е най-атрактивният финансов продукт, който човек би могъл да има. "Това е финансовата индустрия, която печели относително най-малко в сравнение с останалите индустрии и която изкарва в момента най-добра доходност в сравнение с останалите", изтъкна Несторова.

По думите ѝ законът предвижда регулаторите да одобряват инвестиционните стратегии на фондовете. Очаква се да има разлики между различните компании, които ще бъдат разписани в инвестиционните стратегии, а те ще бъдат публични, обясни тя.

"Една инвестиционна стратегия не е лесна материя, ние ще трябва да имаме готовност да обясним какво означава осигурените да бъдат в единия, другия или третия профил", посочи Несторова.