Фед се изправя пред нов епизод на ускорена инфлация, но при вече подкопано доверие

Следващата вълна на инфлацията в САЩ изглежда ще се прояви, преди Федералният резерв изцяло да е приключил с последиците от предишната, пише Bloomberg.

С нарастващите цени на горивата заради войната в Иран се увеличават очакванията за ефекти върху вътрешната икономика. Потребители, трейдъри и икономисти вече очакват скок на цените през следващата година. И дори преди енергийния пик - и преди президентът Доналд Тръмп да избере новия председател на централната банка с ангажимент за по-ниски лихви - Фед вече виждаше как се поставят под въпрос неговите способности да се бори с инфлацията.

Шокът от покачващите се цени на петрола може да отложи още повече деня, в който паричният орган ще достигне целта си за инфлация от 2%. През последните пет години цените бяха подложени на поредица от шокове – пандемията от Covid-19, войната на Русия в Украйна, митата на Тръмп и сега още една война в Иран.

Всяко от тези събития само по себе си може да изглежда еднократно. На фона на всички тях инвеститорите и икономистите продължаваха да вярват, че Фед в крайна сметка ще успее да свали инфлацията. Но с натрупването на краткосрочни удари американците могат да започнат да се питат дали тази „дългосрочна“ цел е реалистична или е просто мираж.

„Рискът от продължителен шок в цените на петрола е, че е като последната капка“, казва Итън Харис, бивш ръководител на глобалните икономически изследвания в Bank of America Securities. „След пет години на ускорена инфлация, ето че се сблъскваме с още една вълна на ценови натиск. Дори ако трае само няколко месеца, това може да е достатъчно да убеди хората, че „бързата инфлация е тук, за да остане“, посочва той.

„Напълно реалистично“

През последните месеци представители на Фед са усещали нарастващи съмнения за истинската им ангажираност към цел, която постоянно не се постига.

В края на миналата година ръководителят на клона на Фед в Кливланд Бет Хамак спомена за „пазарни разговори“, поставящи под въпрос дали централната банка може да толерира инфлация малко под 3%. „Връщането ѝ до 2% е критично за нашата достоверност“, каза тя. На събитие през януари Джон Уилямс от филиала на централната банка в Ню Йорк беше попитан дали в крайна сметка е „реалистично“ инфлацията да бъде овладяна. „Напълно реалистично е“, отговори той.

Ключова роля за утвърждаване на това послание вероятно ще има Кевин Уорш, избран от Тръмп за следващ председател на Фед. Той трябва да поеме поста от Пауъл през средата на май, макар че назначението му може да се забави. Уорш ще трябва да убеди инвеститорите, че е готов да действа независимо от президента, който настоява, че инфлацията вече е победена и е използвал ниските лихви като критерий за избор на следващия ръководител на паричния орган.

Предпочитаният показател на Фед за потребителските цени се задържа малко под 3% от края на миналата година. Разбира се, това е значително под върха от над 7% след пандемията, но спадът не е достатъчен, за да извади високите цени от ума на американците.

Забележителна част от собствениците на малък бизнес все още посочват инфлацията като най-важния си проблем. Избирателите в САЩ също поставят този въпрос високо в приоритетите си. И всичко това е преди скоковете на цените, които сега засягат домакинствата и компаниите заради войната - бензинът вече е поскъпнал с над 30%, а дизелът с около 40%.

На американците може да бъде напълно простено, че смятат инфлацията за поредица от постоянни изненади и се питат дали това е новата норма. На последната си пресконференция след заседанието на Фед миналия месец Джером Пауъл се сблъска точно с този въпрос.

"Това е факт"

„Covid-19 беше еднократен случай, нали? Този шок в енергийните доставки е еднократен“, каза той, като спомена и скока на цените на петрола след инвазията на Русия в Украйна. „Не знам дали светът се е променил така, че да има повече шокове в доставките, но през последните пет години видяхме повече такива, отколкото в много предходни години. Това е факт.“

Това са препятствия, за които централните банки, чиито инструменти за борба с инфлацията зависят от управление на търсенето, не могат да направят много. Те могат обаче да запазят доверието, че ситуацията ще се изглади отново и че еднократните скокове на цените няма да се превърнат в спирала. С други думи – трябва да се контролират дългосрочните инфлационни очаквания.

По принцип Фед е успял в това начинание. Дори по време на най-лошия етап на пост-Covid инфлацията, някои от най-следените показатели за дългосрочни очаквания на облигационните пазари не са скачали твърде високо. Що се отнася до потребителите, проучването на Мичиганския университет от миналата седмица показа скок в очакванията им за цените през следващата година, но лек спад за 5 до 10-годишния хоризонт.

На събитие в Харвард в понеделник, където обсъждаше вероятното влияние от войната в Иран, Пауъл заяви, че очакванията остават „добре стабилизирани извън краткосрочен план“ и Фед ги наблюдава внимателно.

Но все пак пазарните показатели и икономическите прогнози обикновено са в съответствие с това, което казва самият Фед, посочва Харис. За разлика от тях, проучванията на потребителите, чието поведение реално формира икономиката, показват по-високи инфлационни очаквания, което предполага, че доверието във Фед вече е понесло лек удар.

Проучванията показват, че общественото доверие във Фед да успее в борбата с инфлацията е било ключово за ограничаване на някои потенциални шокове, които иначе биха могли да са по-сериозни. Например, една от причините за това защо обявяването на митата през миналата година не предизвика по-широк скок на цените е, че стабилизираните очаквания помогнаха да се овладеят натиска върху заплатите.

"Твърде рисковано?"

Но тъй като инфлацията продължава да е над целта, тази вяра може да не издържи. Проучванията на Фед показват признаци, че очакванията може да са по-крехки, отколкото в миналото.

Ръководителят на клона на Фед в Канзас Джеф Шмид заяви във вторник, че инфлацията може да се закотви близо до 3% и „сега не е моментът да се приема, че шокът от по-високите цени на петрола ще е преходен“.

„Американците мислят и говорят за цените вече пет или шест години, така че този фокус е засилен“, каза миналата седмица Анна Полсън, ръководител на Фед във Филаделфия. „Има по-голям риск преносът на по-високите цени на горивата и торовете към инфлационните очаквания да е по-бърз и може би малко по-траен.“ Тя посочи като пример за това широкия диапазон на оценки в проучванията на домакинствата и бизнеса като знак за уязвимост при друг шок.

Това е именно ситуацията на хоризонта в резултат на атаката на САЩ и Израел срещу Иран.

„С оглед на всички събития през последните години, може ли Фед да продаде на американската общественост (и на себе си) още един период на „преходна“ инфлация? Или централните банкери ще преценят, че е твърде рисковано да опитат това?“, питат икономистите от BNP Paribas в изявление от миналия месец.