Федералният резерв трябва да затегне паричната политика

Натискът върху председателя на Федералния резерв Кевин Уорш да затегне паричната политика донякъде отслабна. Докладът за индекса на потребителските цени (CPI) за юни беше обнадеждаващ. Не само че общият темп на инфлацията се забавя, подпомогнат от рязкото поевтиняване на бензина, но и базисната инфлация, която изключва цените на храните и енергоносителите, също се оказа значително по-умерена. В същото време ръстът на заетостта извън селското стопанство се охлади през миналия месец, след като по-рано тази година се увеличаваше с бързи темпове, а ръстът на заплатите е на ниво, съвместимо с целта за инфлация от 2%, предвид силната основна тенденция на нарастване на производителността.

В сравнение с юни, когато централната банка на САЩ се въздържа от затягане на паричната политика, аргументите за подобна стъпка на заседанието следващата седмица изглеждат по-малко убедителни. Въпреки това, независимо от краткосрочните колебания в икономическите данни, основанията за затягане на паричната политика остават силни, пише Бил Дъдли за Bloomberg.

На първо място, рестриктивна парична политика е оправдана предвид разминаването между текущото състояние на икономиката и двете основни цели на Фед - пълна заетост и ценова стабилност. От една страна, равнището на безработица остава стабилно и е много близо до нивото, което представителите на паричния орган считат за съвместимо с пълната заетост. От друга страна, ценовият натиск продължава да бъде на виско ниво, като различните показатели за базисната инфлация варират между 2,4% и 3,3%. При такива условия паричната политика следва да бъде рестриктивна.

На второ място, има малко доказателства, че паричната политика в момента действително е рестриктивна. Лихвеният процент е на сегашното си ниво или по-високо вече почти четири години, а безработицата остава стабилна на равнище, съответстващо на пълна заетост, през последните две години. Ако политиката беше наистина рестриктивна, би следвало да наблюдаваме повишаване на безработицата и забавяне на инфлацията.

Твърдението, че паричната политика не е достатъчно рестриктивна, се подкрепя и от благоприятните финансови условия: високи цени на акциите, ниски кредитни спредове и умерена доходност по облигациите. Например индексът на финансовите условия на Фед показва, че през миналия месец финансовите условия са били достатъчно стимулиращи, за да увеличат реалния брутен вътрешен продукт (БВП) с над един процентен пункт през следващата година. Стимулиращият ефект върху растежа е най-силен от началото на 2022 г., когато основната лихва беше близо до нулата.

На трето място, инвестиционният бум в областта на изкуствения интелект (AI) също е аргумент в полза на по-строга парична политика. Рязкото увеличение на инвестициите в технологията подкрепя растежа на реалния БВП и повишава цените в редица сектори, включително разходите за електроенергия и цените на полупроводниците. Макар че в дългосрочен план изкуственият интелект вероятно ще повиши производителността и така ще допринесе за овладяване на инфлацията, към настоящия момент преобладаващият му ефект е засилване на търсенето и повишаване на цените.

На четвърто място, под въпрос е поставено доверието към Федералния резерв. Инфлацията надвишава целевото равнище от 2% вече повече от пет години. Ако той продължи да отлага действията, съществува риск инвеститорите да приемат твърдата реторика на Уорш като „много думи, но без реални резултати“. Централната банка не бива да затяга политиката единствено за да укрепи репутацията си като борец с инфлацията. Факт е обаче, че рисковете пред нея са асиметрични: цената на недостатъчно рестриктивна политика, която не успее да върне инфлацията към 2% през следващите няколко години, е по-висока от цената на малко по-строга политика, която впоследствие би могла да се окаже ненужно рестриктивна.

Кевин Уорш направи силни изявления, заявявайки пълна ангажираност към възстановяването на ценовата стабилност и защитата на независимостта на Федералния резерв. Но действията говорят много по-силно от думите. Добре е да се създават работни групи за генериране на нови идеи, но паричната политика не може да бъде възлагана на външни експерти или на участниците на финансовите пазари. Фед трябва да поеме инициативата и да затегне паричната политика.

Очаква се на заседанието си следващата седмица банката да остави паричната политика без промяна. До есента обаче вероятно натискът върху Фед да пристъпи към затягане ще стане непреодолим. Аргументите в полза на подобен ход са твърде силни, а рискът инфлацията да остане над целевото равнище на централната банка още няколко години е твърде голям.