Световната банка: България се забави с прекратяването на някои мерки заради пандемията

ДДС – основен приход в бюджета

Николова посочи, че България е на второ място в ЕС по дял на приходите от ДДС веднага след Хърватска – около 1/3.

В доклада на Световната банка е включен анализ на събираемостта от ДДС по сектори и по размер на бизнеса. Използват се данни на НАП за ревизираните данъчни декларации на фирмите.

В крайна сметка това, което се вижда, е, че традиционната оценка, която ЕК използва, е изключително обща макрооценка, и най-вероятно е подценена, посочи Николова. За 2019 г. тази оценка е за несъбрани средства от ДДС в размер на около 10,4% от общите нетни задължения по ДДС.

Тя се аргументира с това, че ревизиите, обхванали около 2,4% от ДДС декларациите, са довели до корекция на дължимия данък от около 460 млн. лв., или близо 39% от дължимия данък. Това говори за висока ефективност на ревизионната дейност, но повдига и въпроса доколко този недостиг е правилно оценен, посочи Николова, като подчерта значението на контролната дейност. 

Докладът на Световната банка отчита, че макар че има акциз върху цигарите, достъпността им нараства. Според Николова ако се повишат акцизите върху цигарите, спиртните напитки и бирата, това може да доведе до увеличаване на приходите в бюджета и свиване на продажбите, с което биха се постигнали и здравни цели.

В доклада се отчита много голям дял на разходите за пенсии в общите разходи, като те са по-високи в сравнение и със страните от региона. Високи са разходите и в здравеопазването. Именно това е една от причините за негъвкавост на разходите в бюджета, посочи Николова.

Сред препоръките на Световната банка е и промяна по отношение на обществените поръчки, като разходите по тях биха се понижили, ако се увеличи броят на участниците в търговете и се намалят с 60% тези, в които има само един или двама участници. Това би довело до икономии в размер на 580 млн. лв.

Снимка: Investor.bg

Разходите за образование са неефективни

Сред секторите, върху които докладът поставя акцент, е и образованието, където разходите са с относително ниска ефективност. Липсва връзка между средствата за един ученик и резултатите от обучението на регионално  и на национално ниво, става ясно от доклада. 

Държавите субсидии в образованието са основани на критерии само по отношение на входящите ресурси, докато в сходни на България страни все повече се мисли за обвързване поне на част от разходите с резултатите, обясни Десислава Николова.

Министерството на финансите запазва оптимизъм

Има някои малки реформи, които могат да се направят, и някои по-големи. Най-голямата е пенсионната система, каза зам.-министърът на финансите Георги Клисурски, който участва в представянето на доклада.

Той посочи, че трябва да се зададе въпросът дали искаме да променим пенсионната система, така че да е по-устойчива.  

Същевременно заместник-министърът на финансите изрази позитивни очаквания за икономиката на страната. 

В България има усещане за постоянен страх, който ни кара да поддържаме тази фискална стабилност, каза Клисурски, но допълни, че апелира освен от страх да бъдем водени и малко повече и от амбиция.

„Никога българската икономика не е била по-голяма, отколкото към днешна дата –  и номинално, и реално“, каза той, като отбеляза, че БВП е на най-високото си ниво в историята.

Клисурски посочи, че реалният икономически растеж е около 2% от БВП – по-висок от прогнозата на МФ за около 1,8%,а ръстът в ЕС и еврозоната е 1,5%. Той отбеляза, че трябва този растеж да се поддържа и увеличава.

По думите му въпреки прогнозите за забавяне на икономическия растеж, добра цел на икономиката за следващите 3 до 10 години би бил реален растеж от 4-5% на година, ако няма кризи. Според него публичните и частните инвестиции могат да са фактор за ускоряване на растежа, като той обърна внимание и на необходимостта от изпълняване на капиталовата програма, заложена в бюджета.