Продължава обсъждането на държавния бюджет на второ четене в Народното събрание

В пленарната зала продължава дебатирането на текстовете от държавния бюджет на второ четене. Сред най-спорните акценти е максималният размер на новия дълг, който България може да изтегли през годината – 18,9 млрд. лв.

В отделни предложения на "Демократична България" и на "Продължаваме промяната" се настоява за свиването му със 7 млрд. лв., съобщава БНР.

Ако лимитът на новия дълг се свие със 7 млрд. лв., ще има сума, с която да се покрие дефицитът и да се рефинансират старите задължения, обясниха в отделни изказвания Мартин Димитров от "Демократична България" и Асен Василев от "Продължаваме промяната".

Финансовият министър Теменужка Петкова обясни, че допълнителната сума ще бъде инвестирана в държавни компании в различни сектори. Според Василев това е част от корупционните практики, залегнали в текстовете.

На обвиненията на опозицията за рекордно заложени харчове Петкова обясни, че ръстът на разходите само за социални и здравноосигурителни плащания за 2025 г. спрямо 2024 г. е 5 591 000 000 лв. И това са ефекти от всички промени, правени през 2022, 2023 и 2024 г. От друга страна, добави тя, разходите за издръжка също бележат увеличение с близо 2 млрд. лв., като тук са основно разходи, свързани със стари задължения по неразплатени плащания от предходни години на регионалното, транспортното министерства и др. 

За дълга Петкова обясни, че до лимита му, според Закона за държавния бюджет, определени средства могат да бъдат използвани от Министерския съвет, за да се увеличи капиталът на държавни търговски дружества в областта на енергетиката, отбраната, сигурността, земеделието, икономическото развитие, образованието. Смятам, че това са сфери, в които има необходимост да бъдат подпомогнати дружества, за да могат да инвестират, да имат печалби, посочи финансовият министър, цитиран от БТА.

По отношение на заложеното увеличение на осигурителните вноски разясни, че се предвижда увеличение от 1 януари 2027 г. с 1 процентен пункт, а от 1 януари 2028 г. – с 2 процентни пункта. Това е с цел предвидимост за бизнеса, обществото, подчерта Петкова. По думите ѝ разходите за пенсии са 24 млрд. лв. за тази година, 12 млрд. лв. от тях са от трансфери от държавния бюджет към бюджета на Държавното обществено осигуряване. Така че трябва да търсим някакъв вариант за баланс, защото този процент от бюджета непрекъснато се увеличава, смята финансовият министър.

Спор възникна и за прага за регистрация по ДДС. Около 200 000 малки фирми се възползват от по-високия праг от 166 000 лв. Разликата между него и исканото от правителството връщане на ниво от 100 000 лв. е 139 млн. лв., които ще влязат в хазната, по изчисления на НАП.

Според Петкова са подготвени промени в Закона за ДДС, с които се транспонира европейска директива, която е в сила от 1 януари 2025 г. Министерството на финансите максимално бързо предприе необходимите действия, така че промените в закона ще бъдат внесени веднага в Народното събрание, увери министърът.

За т.нар. дарение от бизнеса към държавата Петкова обясни, че това е данъчна преференция, от която фирмите ще могат да се възползват в следващите три години, ако направят вноска в централния бюджет.

Финансовият министър посочи, че до края на годината ще бъдат осигурени 1 млн. лв. за Център за високотехнологично лечение на инсулти в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович" - Стара Загора.

Преди това от "Има такъв народ" предложиха над 2 млн. лв. от бюджета на Конституционния съд да бъдат насочени към заплати на медици, които се занимават с детско здравеопазване и получават възнагражденията си през общинските бюджети.