Китай все още се чуди какво да прави с конфискуваните си криптовалути

Растящият обем от криптовалута в Китай, конфискувана при незаконни трансакции, подтиква местните власти да търсят начини какво да правят с нея. Според юристи липсата на правила за това как властите да боравят с конфискувани биткойни и други токени, чиято търговия е забранена в континенталната част на страната, е станала причина за някои не съвсем прозрачни решения, които биха могли да доведат до закононарушения и корупция.

Заедно със съдии и полицейски служители, от прокуратурата обмислят промени в правила, които скоро биха могли да изменят из основи начина, по който се работи с конфискувани дигитални пари, разказва Ройтерс.

Това може да се окаже съществена промяна за китайската криптоиндустрия на фона на завишените градуси в диалога между Пекин и Вашингтон.

Търговията с криптовалути е забранена в Китай и дигиталните монети не са признати като платежно средство или актив в страната. Но местните власти използват частни компании, за да продават конфискувани токени на борси в замяна на кеш, с който запълват хазните си, оголени от забавящата се икономика. Това става ясно от съдебни документи, видени от Ройтерс.

Тези действия обаче са само временно решение и „не са напълно в унисон с настоящата забрана в Китай на криптотърговията“, коментира Чън Шъ, професор от университета за икономика и право Джунан. По думите му е необходим по-добър контрол заради растаящия брой случаи и конфискувани количества пари.

Според Гуо Джъхао, базиран в Шънджън адвокат, забраната в Китай за криптотърговия е в конфликт с необходимостта местните власти за ликвидират притежаваните активи.

Неговото мнение е, че Китайската централна банка има по-добри способности за работа с криптовалути и или трябва да ги продаде в чужбина, или да създаде резерв, каквито са плановете на американския президент Доналд Тръмп.

Все повече престъпност

Дебатите по въпроса се разгорещиха тази година в синхрон с пика в криминални случаи в Китай, свързани по някакъв начин с криптовалути. Те варират от интернет измами до пране на пари и незаконен хазарт.

Обемът на парите, замесени в криптопрестъпления, е нараснал десетократно до 430,7 млрд. юана (59 млрд. долара) през 2023 г., показват данни на блокчейн фирмата SAFEIS. Миналата година властите в Китай са завели дела срещу 3032 души, замесени в пране на пари, свързано с криптовалута, според прокуратурата в страната.

Броят на разкрити криптопрестъпления съвпада със скок в приходите за властите от глоби и конфискации, достигнали рекордните 378 млрд. юана през 2023 г. Това е 65% ръст за пет години, според официални данни за бюджета на страната.

По думите на Лиу Хунлин, адвокат, който консултира местни власти по криптовъпроси, конфискуваните криптовалути са значителен източник на финансиране за някои градове, където дигиталните монети – които могат лесно и анонимно да се пренасят отвъд граници – са станали все по-популярни сред престъпниците.

За частните компании обаче няма изрични правилапо отношение на регулациите – нещо, което трябва да се промени, съветва Лиу.

Базираната в Шънджън технологична компания Jiafenxiang е продала криптовалути на стойност над 3 млрд. юана на офшорните пазари от основаването си през 2018 г. насам от името на местни власти, включително администрациите в градовете Ксужоу, Хуайан и Тайджоу в провинция Дзянсу, показват документи, видени от Ройтерс.

Местните администрации в Китай притежават към 15 хил. биткойна на стойност 1,4 млрд. долара към края на миналата година, което нарежда страната на 14-о място по размер на притежавана криптовалута, посочват от криптоинвестиционната фирма River.

Доходоносен бизнес

Според доставчика на блокчейн услуги Bit Jungle частните компании имат право да помагат на властите да продават криптовалутите си, стига да се гарантира сигурността на активите, да се продават през лицензирани офшорни борси и процесът да не нарушава законите за управлението на капитал.

„Това е един много доходоносен бизнес, който привлича повече и повече участници“, посочва Сун Дзюн, адвокат и старши партньор във фирмата Shanghai Landing Law Offices.

Дзюн съветва китайските власти да дадат повее яснота за характеристиките на дигиталните валути, да се установи агенция или система за тяхната продажба и да се извършат проверки на компаниите трети страни.

От своя страна Жу Хайян, съглавен изпълнителен директор на най-голямата лицензирана криптоборса в Хонконг HashKey, смята, че китайските власти трябва да направят нещо, подобно на плана на Доналд Тръмп за стратегически резерв. Централното правителство може да поеме управлението на активи, а не да се оставя на общинско и провинциално ниво.

Уинстън Ма от правния факултет на Нюйоркския университет, който е бивш управляващ директор на Китайски инвестиционен фонд, също вижда полза от централизирания подход като създаване на суверенен криптофонд в Хонконг, където търговията с дигитални активи е позволена.

„По-централизирано управление ще помогне на Китай да увеличи максимално стойността на конфискуваните криптовалути“, посочва той.