Приходите от стрийминг формират 59% от музикалния пазар в България

България е един от най-бързо растящите пазари на музика в света, а 59% от приходите му се формират от стрийминг, съобщават от Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП), като се позовават на доклад на Международната асоциация на звукозаписната индустрия (IFPI), публикуван днес.

Българският музикален пазар отбелязва ръст от 44% през 2023 г., отчитат от БАМП. Общата му стойност достига 16,9 млн. долара. Това изкачва страната до 53-о място по продажби от общо 70 страни.

„Този скок се дължи на значителното увеличение във всички сектори, включително на продажбите на физически носители и приходи от управление на права, но най-вече на сериозното повишаване на приходите от стрийминг. През 2023 г. последните формират 59% от музикалния пазар на България и отчитат ръст от 65,6% спрямо 2022 г.“, каза изпълнителният директор на БАМП Петя Точарова.

За разлика от 2022 г., когато беше отчетен спад от малко над 5% при продажбите на CD, през 2023 г. този сегмент от пазара не само е наваксал изоставането, но и бележи най-големия ръст при продажбите на физически носители в България – от 76,9%. Интересът към виниловите плочи продължава да расте стремително и приходите от продажбата им са се увеличили с 62,4% през изминалите 12 месеца. Целият пазар на физически носители, който включва не само винилови плочи и CD, но и аудио касети, мини дискове, аудио DVD и др., е повишил приходите си с 69% и вече формира повече от 10% от общия приход на българския музикален пазар.

„Забележителният ръст на приходите от стрийминг се дължи основно на значителното повишаване на приходите от платени абонаменти, които са почти двойно за последните 12 месеца и вече представляват 72% от общите приходи от стрийминг“, допълва тя.

Приходите от управление на права продължават да са вторият най-значителен източник на приходи за българската музикална индустрия след стрийминга. Те дори отбелязват увеличение от 10,5% спрямо 2022 г., което се дължи на обхващането от лицензодателя (ПРОФОН) на все повече ползватели.

„С повишаването обаче на дела на стрийминга, даунлоуда и физическите носители в общия приход на българския пазар, постепенно намалява делът на приходите от управление на права, което пък е ясна индикация, че България бавно, но сигурно излиза от списъка на по-слабо развитите пазари, в които отчисленията от права са водещият източник на приходи за индустрията“, коментира изпълнителният директор на БАМП Петя Точарова.

Ситуацията по света

Приходите от записана музика са се увеличили с 10,2% в световен мащаб през 2023 г., сочат данни от годишния доклад на Международната федерация на звукозаписната индустрия.

Световният музикален пазар е нараснал до 28,6 млрд. долара и отбелязва девета поредна година на растеж. Най-значителен скок са направили Латинска Америка (+19,4%) и регионът на страните от Африка на юг от Сахара (+ 24,7%). Европа генерира 28,1% от глобалните приходи и продължава да бъде вторият по големина пазар на записана музика в света.

Основен принос за този ръст и по света има стриймингът. Само приходите от абонаментен стрийминг са нараснали с 11,2% и съставляват почти половината (48,9%) от световния пазар. През 2023 г. броят на платените абонаменти прескочи прага от половин милиард потребители и отчете 667 милиона акаунти с платени абонаменти.

Приходите от физически носители (+ 13,4%) и от управление на права (+ 9,5%) бележат значителен скок и по света.

„Устойчивият растеж на пазара на записана музика е окуражаващ, но трябва да отбележим и предизвикателствата, пред които е изправена индустрията, включително измами със стрийминг, цифрово пиратство и разбира се, заплахата от злоупотреба с генеративния изкуствен интелект, ако той не се разработва отговорно и при зачитане на правата на артистите и лейбълите. Все още се нуждаем от ефективни инструменти и подкрепата на властите, за да се справим с неразрешеното използване на музика“, казва Лаури Рехард, временен изпълнителен директор и главен юридически директор на IFPI.