„Резиденция Баба“, или как се променя икономиката на селата чрез култура

Различни села – сходни проблеми

Танева отбелязва, че макар и селата, в които организацията работи, да са различни, проблемите им са сходни.

„Ако има купен кмет, много си личи. Там, където кметовете са активни, селата цъфтят и си го избират за 20-та година“, казва тя. Дали има „автентично лидерство“, както тя го нарича, си личи и при управлението на читалищата – дали човекът, който работи там, иска наистина да развива културния живот, или не. Местата, на които читалищата работят, около тях се формира жива общност и се „излива“ огромен ресурс в децата, но и във възрастните.

Според Танева друг проблем са земеделците, които имат огромно политическо влияние – особено в Северозапада.

 „Никъде в Европа няма термин „арендатор“. Не знам още колко години бабите ще са щастливи да получават по 300 лв., за да взима някой хиляди левове субсидия за земите им“, казва тя. Танева допълва, че в страната само 7% се занимават със земеделие, а младите земеделци не са достатъчно подкрепени.

Снимка: Фабрика за идеи/Резиденция Баба

Репликиране на модела и в други държави

От тази година „Резиденция Баба“ се разпростира и в други държави, като в Турция моделът е повторен в няколко села.

„Ефектът в едно такова радикализиращо се и поляризиращо се общество, каквито всички в Европа започват да стават, е безкрайно силен“, казва тя.

„Това е модел, който може да работи навсякъде, във всяка една община. Какъв е най-големият дефицит на едно село? Няма хора. Ако ние успеем да върнем човешкия капацитет, това е най-големият ресурс“, подчертава Танева.

Според нея в България има поне 2000 села, които трябва да бъдат спешно спасени, а организацията не може да работи с повече от 5-6 на година. Затова и смята, че трябва да се намери нова система, в която работата на резиденцията да скалира, без да зависи организационно и оперативно от тях.

„За мен е вълнуващо от България да излезе модел, който да е полезен навсякъде да съхрани бързоизчезващия ни свят, да запази онова, което си струва да бъде съхранено и предадено нататък“, казва Танева.

Снимка: Илияна Григорова

Има ли завръщане на село

Според Танева – не. Има заселване на млади хора, които досега не са живели на село.

„Само че докато държавата няма политика за здравни и образователни услуги, които да са качествени, въпреки че са извън големите градове, това няма как да е устойчиво“, казва тя.

Янина наблюдава и друга интересна тенденция – това е завръщането в България на хора, живели в чужбина, но връщащи се в селата с европейските си пенсии. Те повишават стандарта на селото и с активността и идеите си. 

Третата тенденция е свързана с работата на общините, които започват да стават по-самостоятелни в мисленето си.

Според нея разговорът за българското село не трябва да бъде сантиментален, а с яснота за предизвикателствата – пожари, недостиг на вода. „Ние трябва да се съобразим сега с това, а не после, когато ще е невъзможно“, смята тя.

„Ние нямаме нужда от фабрика сега, за да живеем на село. Имаме нужда от добър интернет, образование и здравеопазване на една ръка разстояние. Това е напълно постижимо. Има какво да се направи“, казва още Янина Танева.