Над 100 хил. тона дрехи и битов текстил изхвърляме в България всяка година

За последните 10 години количеството на текстилния отпадък в България е нараснало с повече от 50 на сто, а продажбите на дрехи – с над 40%. Това показват данни на Българска асоциация кръгов текстил (БАКТ), включени в доклада „Екологични спестявания от прилагане на кръгова икономика в текстилния сектор в България“, който беше представен днес.

Според него всяка година у нас се изхвърлят над 100 хил. тона дрехи и битов текстил, което се равнява на пет пъти теглото на Националния дворец на културата. Но разделно събраните отпадъци в България се равняват на едва 2% от общото предполагаемо количество текстил, пуснато на пазара.

Въпреки че между 2012 г. и 2019 г. се наблюдава намаляване на общия битов отпадък, то количеството на изхвърления текстил остава значително. От 2012 г. до 2020 г. общото количество битов отпадък се е свило със 7,8%, достигайки 39 килограма на жител, количествата текстилен отпадък са скочили с 54% през същия период до 7 килограма на жител, допълва докладът. Като дял от общите битови отпадъци текстилните са се повишили до 5% през 2019 г.

Световен и европейски контекст

Неслучайно текстилът е определян като новата пластмаса. Както производството, така и продажбите му растат лавинообразно всяка година. През последните 20 години почти всяка година е била рекордна по ръст в това отношение. Причина за това е все по-голямото търсене, свързано с повишаването на жизнения стандарт в редица развиващи се страни, както и тенденцията потреблението на нови дрехи в развитите страни да е символ на социален статус или начин за себеизразяване. През 2000 г. общото количество произведен в света текстил възлиза на 60 млн. тона, като до 2020 г. то нараства до 102 млн. тона. Очакванията са до 2030 г. то да достигне 146 млн. тона.

Същевременно дрехите се правят от все повече синтетични материали, извлечени от петрола, за сметка на естествени такива като памука. Това предполага значително по-трудно разграждане на продуктите в природата

Текстилният сектор е един от водещите по екологичен отпечатък. Той е на трето място по консумация на вода, както и по употреба на земя, на пето по консумация на първични ресурси и по генерирани въглеродни емисии.  Само за багренето на една тениска се използват над 100 литра вода, а за чифт дънки – над 8000 литра.

Поради намаляващия капацитет за производство, през последните десетилетия ЕС внася много голяма част от текстила, ползван на Стария континент. 82% от потребените текстилни стоки всъщност идват от страни извън Европа, сочат данни от 2018 г. Така повече от 70% от ефектите се оказват извън възможността на блока за контрол и намаляване на въздействието.

През последното десетилетие в индустрията се говори все повече за въздействието на т.нар. бърза мода – текстилни стоки, които често се произвеждат от по-нискокачествени материали, ползват се за много по-кратък период от време и бързо се заместват от нови, по-модерни колекции. Ускоряването на цикъла на подмяна на колекциите се превърна в сериозен проблем, който доведе до задълбочаване на проблема с текстилните отпадъци в световен мащаб. Някои дрехи се изхвърлят едва след 7-8 употреби, което ги превръща в бързооборотна стока. Макар че количествата закупени дрехи нарастват почти всяка година, то разходите за тях намаляват - от 5% от разходите на домакинство през 1996 г. до 3,3% през 2020 г.