Над 100 хил. тона дрехи и битов текстил изхвърляме в България всяка година

Така над 5 млн. тона текстил се изхвърлят всяка година в ЕС. Ако говорим в мащаба на 450 млн. души, за година това означава ползването на повече вода от обема на всички язовири в България, повече суровини от теглото на най-високата сграда в света Burj Khalifa и повече въглеродни емисии от тези на цяла България.

Само една трета от текстила в Европа обаче се събира разделно (между 1,7 и 2,1 млн. тона), а останалото количество (между 3,3 и 3,7 млн. тона) попада в смесения битов отпадък. Ситуацията не е толкова лоша, предвид факта, че между 50 и 75 на сто от разделно събираните и други текстилни продукти все още са годни за употреба, а голяма част от остатъка може да бъде рециклиран и пригоден за други нужди.

Какво може да се направи?

Като страна от Европейския съюз България е длъжна да създаде система за разделно събиране на текстил до началото на 2025 г., но засега механизмът за това все още не е напълно регламентиран. На този етап разделното събиране и третиране на текстилни отпадъци у нас се извършва от частни организации на изцяло пазарен принцип.

Ако бъде третиран правилно, между 50 и 70 процента от текстилният отпадък в България може да бъде ползван повторно. В момента 10% от текстилния отпадък у нас се пренасочват като памучни парцали за промишлеността, 15% се рециклират, по-малко от 10% се насочват за енергийно оползотворяване, а под 1% се депонират.

Повече от 5 млн. тона текстил се изхвърлят всяка година в ЕС. Снимка: Pixabay

Капацитетът на сегашните инсталации за рециклиране на текстил в България може да достигне до 60 хил. тона годишно от близо 35 хил. тона в момента, коментира Севдалин Спасов, председател на  БАКТ. Но рентабилността на тези заводи спада заради все по-лошото качество на дрехите, съответно получаването на по-лоши материали при рециклиране.

Докладът разглежда два сценария – базов и оптимистичен. Базовият предполага естествено пазарно развитие на дейността, без допълнителни стимули и държавна подкрепа. В този случай се очаква до 8% разделно събиране на образуваните текстилни отпадъци през 2030 г., повторна употреба на 60% от разделно събрания и сортиран ненужен текстил, както и пренасочване за рециклиране на едва 14% от разделно събирания и сортиран ненужен текстил.

Оптимистичният сценарий предполага въвеждането на определени мерки в следващите години, което да даде значителни подобрения в резултатите до 2030 г. От БАКТ смятат, че сред потенциалните стимули могат да попаднат задължителното прилагане на разширена отговорност на производителя за пуснатите на пазара нови текстилни продукти, както и задължителни цели за подготовка за повторна употреба на разделно събрания текстил. Освен това могат да се заложат препоръчителни цели за пуснати на пазара дрехи втора употреба (от общия дял пуснати на пазара дрехи), както и препоръчителни цели за вложени рециклирани материали в нови текстилни продукти, пуснати на пазара. Ако тези мерки се приложат, БАКТ очаква до 40% разделно събиране на образуваните текстилни отпадъци до 2030 г., пренасочване на 60% от разделно събирания отпадък за повторна употреба и рециклиране на до 30% от разделно събирания отпадък.