Как се конкурира устойчивата с бързата мода

Много хора се ориентират към устойчива мода, както и дрехи втора употреба, защото това изгражда не само индивидуалност в потребителя, но и помага на природата. Това мнение изрази в предаването Made in Green на Bloomberg TV Bulgaria Симона Кьосовска, основател на SIM K label.

„Устойчивата мода става все по-голям тренд в България така, както е в чужбина от години. Потребителите и производителите започват все по-широко да използват термина “устойчива мода”, като много марки се ребрандират към това така нашумяло движение. Този вид мода дава възможност на производителите да използват максимално материалите, с които работят, за да създадат продукт, индивидуален за всеки потребител“, коментира тя.

Според Симона Кьосовска устойчивата мода се фокусира повече върху крайния резултат, отколкото върху самия процес. Тя напомни, че поколенията имат различни виждания за бранша. „По-възрастните имат по-консервативни предразсъдъци към устойчивата мора и към дрехите втора употреба. Те не са толкова примамени към масовото консуматорство, което води до идеологията за по-малко вещи, но по-добре пазени. По-новите поколения имат по консуматорско мислене, което води до желанието да притежаваш повече вещи“, анализира отношението към модата основателката на SIM K label. И добави, че общото разбиране за модата е, че за да я консумираме, трябва да притежаваш много, а не само да наблюдаваш отстрани.

По думите на Кьосовска дрехите втора употреба носят по-голяма индивидуалност и това е друг тренд, нашумял в момента. „Идеологията на това да си уникален и да имаш нещо индивидуално и единствено е предимство, което се търси все повече. Да бъдеш себе си е доста по-важно на този етап в обществото. Много хора се ориентират към устойчивата мода с цел да могат да изразят себе си креативно и като никой друг“, отбеляза тя. И заяви, че качеството е по-важно от количеството, и когато се фокусираш върху това „може да имаш успешен бранд за устойчива мода”.

Симона Кьосовска определи изграждането на уникалния “свят” между бранда и потребителя като нещото, което създава доверието между двете страни. Модният дизайнер се опитва да даде точно това на клиентите си. Тя предлага трансформация на дрехи, които са били любими на потребителите, които я следват. Вдъхва “нов живот” на продукт, към който вече е изградена привързаност с нулеви нови материали, което не само помага на природата, но и прави крайния резултат още по-специален на купувача. Тази възможност прави всеки бранд за устойчива мода по-добър от тези за масова.

“Брандовете за устойчива мода са конкурентоспособни, но по различен начин. Качеството в по-малките брандове е много по-високо”, е убедена Симона Кьосовска и разкри, че с новия дизайн се създава дреха, при която се избягва от огромното количество остатъчен материал, типично за модната индустрия, не се използват химикали или платове, трудни за рециклиране.Тя харесва азиатската култура, насочена към рециклирането и максималното използване на материали. „Различните държави на континента имат традиции, вариращи от векове, които спасяват и преобразяват стари вещи като им вдъхват нов живот“, отбеляза тя и даде пример с японски практики с техника на реставрация на керамика с лепене.

Какво е да участваш в един от най-големите световни конкурси за устойчива мода в света? Защо се стремим да се облечем в уникална дреха, на която сами сме попаднали в любимата си втора употреба или бутиков магазин? Как се прави бизнес план за оптимизиране на модни продукти с добавена стойност? Какво е бъдещето на устойчивата мода? Как се развива тя в България?

Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на Made in Green вижте тук.