Защо технологичните гиганти унищожават милиони устройства, които могат да ползват отново?

Същият проблем важи и за цели сървъри, когато се реши, че те вече не са полезни. Обичайно те се изпращат за рециклиране, вместо да се ползват повторно. ИТ компанията Dell установи, че производството представлява половината от въглеродния отпечатък на един от нейните сървъри, като отчита свързани с енергията емисии от четири години употреба.

Стив Мелинс, който е основател и ръководител на британската програма за сертифициране в индустрията за извеждане от експлоатация Adisa, казва, че икономиите на енергия от новите технологии не са толкова значителни, колкото бяха преди. „Ако използвате 15-годишен сървър, това ще означава голямо потребление, но повечето сървъри, разработени през последното десетилетие, са много добри“, посочва той. И дори напредъкът да изисква подмяна, „това не означава, че трябва да унищожавате старото“.

Случаят с обновяването и повторната употреба не е свързан само с финансовата гледна точка. Има много доказателства, които показват, че разликата в производителността между новите и по-старите сървъри намалява, като по-новите „нямат същите подобрения в ефективността“, които се наблюдаваха в миналото. Това показва скорошно изследване на представители на Университета на Източен Лондон.

Някои от големите доставчици на облачни услуги предприемат стъпки към повторна употреба. Google твърди, че 27% от компонентите, които е ползвала за подобряване на сървърите си през 2011 г. са от стар инвентар, както и че презаписва данни на хард дисковете си за преизползването им, където е възможно. Microsoft пък има няколко „кръгови центъра“ за обновяване на стари сървъри и казва, че повече от 80% от изведените от експлоатация активи ще започнат да се преизползват до 2024 г. Но за хард дисковете специално, унищожаването все още е норма.

Някои екесперти казват, че макар някои клиенти вече да са се насочили към изтриването и препродаването на своите устройства за съхранение на данни, други просто трябва да бъдат обучени относно надеждността на софтуера за изтриване, за да могат да преодолеят вкорененото си убеждение, че е нужно унищожаване на хардуера.

Саймън Мингай от Gartner казва, че много оператори на центрове за данни биха се радвали да увеличат количеството продукти, които заживяват втори живот, но „са възпрепятствани от изискванията, поставяни им от техните клиенти“.

Засега повечето клиенти все още смятат, че рискът е по-голям от потенциалните ползи. Рабиновиц, един от малкото гласове индустрията, които все още подкрепят унищожаването, поставя проблема просто: „Защо да рискуваме, ако има някакъв шанс нещо да остане вътре?“

Ако големите компании, съхраняващи данни, променят практиките си и започнат да преизползват устройства, други ще ги последват, или поне така вярват експерти. Но в момента те предпочитат да удължават живота на оборудването си. Миналата година Google обяви, че ще удължи живота на своите сървъри от три на четири години, а Amazon Web Services – от четири на пет години. Миналия месец Microsoft обяви подобно удължаване на живота на сървърите и мрежовото си оборудване от четири на шест години.

Въпреки това много експерти са категорични, че конвенционалните дискове могат да бъдат сигурно изтрити и използвани повторно – практика, която се появи за първи път в началото на 90-те години и набра инерция едва през последното десетилетие.