Защо технологичните гиганти унищожават милиони устройства, които могат да ползват отново?

„Унищожаваме всичко“

Трудно е да се каже точно колко хард диска се извеждат от експлоатация в световен мащаб всяка година, но проучване на Националата лаборатория за възобновяема енергия на САЩ изчислява, че те са най-малко 20 млн. само в Америка. Въпреки че повечето компании за центрове за данни изхвърлят своите устройства за съхранение на данни след няколко години, те биха могли да издържат години или дори десетилетия повече, казват някои експерти от индустрията.

Изследването предполага, че повече от 90% се унищожават, когато оборудването рутинно се извежда от експлоатация, макар че все още са функциониращи. Европейската комисия изчислява, че около половината устройства в ЕС са изправени пред същата съдба.

„Клиентите са толкова притеснени от изхвърлянето на данни, че настояват хард дисковете да бъдат унищожени“, коментира Майкъл Уинтерсън от глобалния доставчик на центрове за данни Equinix. „Това е голям проблем, който трябва да решим като индустрия“.

„Ние раздробяваме всичко, съдържащо данни, няма изключения“, казва Грег Рабиновиц, президент на Urban E Recycling, компания за изхвърляне на електроника във Флорида. Професиналисти по извеждане от експлоатация като Рабиновиц унищожават дисковете по нареждане на клиентите си. Двама други казват, че дори са имали искове да изгорят останките.

Въпреки че останалите след раздробяването парчета се изпращат за рециклиране, могат да се възстановят едва 70% от материалите, споделя Джулиен Валцберг, изследовател в Националната лаборатория за възобновяема енергия.

Заводите за рециклиране обикновено разделят парчета с ширина 6 мм на алуминий, стомана и платки за последваща продажба. Но хард дисковете съдържат важни материали като неодим и диспрозий в магнитите и никел и паладий в платките, които често често не могат да бъдат възстановени. Някои от тях са в списъците на САЩ или ЕС за „ключови“ материали, определени така поради естествени ограничения на доставките им или по геополитически причини. Китай, например, произвежда 60% от всички добивани редкоземни елементи.

Малките количества ключови суровини, загубени при раздробяването, се натрупват, допринасяйки за 54-те млн. тона електронни отпадъци, генерирани в световен мащаб всяка година. Всяка загубена частица изисква повече добив, често от райони на света, които са въвлечени в конфликти. Предвижда се търсенето на такива материали да нараства.

„Унищожаването е голям проблем за устойчивостта“, казва Дебора Андрюс, професор по дизайн и устойчивост в London South Bank University.

Въпреки че се прилагат различни проекти в опит да се възстановят някои от материалите, изгубени при раздробяването на хард дисковете, унищожаването на устройството след няколко години употреба все още нарушава първото правило за устойчиво потребление: повторната употреба винаги е по-добра от рециклирането.

„Дори и да възстановите всички материали, когато рециклирате продукт, цялата енергия и пари, които сте вложили в ползването на тези материали за производство на компонентите на продукта... са загубени“, коментира Валцберг. В проучване от тази година той е установил, че повторната употреба на хард дискове избягва четири пъти повече емисии въглероден диоксид, отколкото унищожаването му и рециклирането на останките дори чрез най-добрите налични процеси.