Мик Пейн си спомня момента, в който лудостта на начина, по който се разпореждаме с нашите данни, му бива разкрита.
Главният оперативен директор на Techbuyer, компания за изхвърляне на ИТ активи в Харогейт, стои в голяма стая без прозорци в център за данни в Лондон, заобиколен от хиляди използвани хард дискове, собственост на компания за кредитни карти. Знаейки, че може да изтрие дисковете и да ги продаде, той предлага шестцифрена сума за всички устройства.
Отговорът е не. Вместо това камион ще бъде закаран до мястото и устройствата ще бъдат натоварени вътре от упълномощен персонал по сигурността. След това индустриалните машини ще ги раздробят на малки парчета.
„Излязох и си помислих: Това е пълна лудост“, казва Пейн. „Те не можеха да позволят на дисковете да напуснат сградата, въпреки факта, че можехме да ги изтрием на място, след което да ги продадем на нов клиент, който можеше да ги използва години напред... Беше пълна загуба“.
Пейн е изпитал от първа ръка повсеместната в индустрията практика за унищожаване на устройствата за съхранение на данни, пише Financial Times.
Всеки ден, когато изпращате имейли, обновявате Google документ или правите снимка, генерираните от това данни не се съхраняват в „облак“, както предполага метафората. Вместо това се прибират в няколко от приблизително 70 млн. съвръва в света – всеки от тях, представляващ стоманена кутия с размерите на кухненска мивка, съставена от всякакви благородни метали, важни минерали и пластмаси.
Сървърите съдържат няколко устройства за съхранение на данни, всяко от които е с размер на видеокасета. Те стоят в общо 23 хил. центъра за данни по света, някои от които обхващат площ, еквивалентна на десетки плувни басейни с олимпийски размери. Когато компаниите решат, че искат да обновят своето оборудване, което обикновено се случва на всеки три до пет години, тези устройства за съхранение на данни се унищожават рутинно в процес като този, описан от Пейн.
Компании като Amazon и Microsoft, както и банки, полицейски услуги и правителствени служби, унищожават милиони устройства за съхранение на данни всяка година, е научила Financial Times от интервюта с над 30 души, които работят в или с индустрията за извеждане от експлоатация на устройства.
Това се случва, въпреки нарастващият брой вътрешни хора от индустрията, които казват, че има друга, по-добра възможност за безопасно премахване на данни: използване на компютърен софтуер за сигурно изтриване на устройствата, преди да бъдат продадени на вторичния пазар.
„От гледна точка на сигурността на данните, не е нужно да раздробявате [устройствата]“, твърди Фелис Алфиери, представител на Европейската комисия, който е съавтор на доклад за това как центровете за данни да станат по-устойчиви и която промотира „изтриването на данните“ вместо унищожаването на хардуера.
Проблемът с доверието
В основата на нежеланието за отказване от унищожаване на устройства е страхът, че данните могат да изтекат, предизвиквайки гнева на клиентите и огромни глоби от регулаторите.


Млад шофьор без книжка загина в катастрофа
Откриха тялото на известен алпинист
Корнелия Нинова: Правителството се провали тотално
Кантарджиев: Борим се с Гърция и Кипър за първото място по употреба на антибиотици
Световният ред се пренарежда на фона на отслабващото влияние на САЩ
Санчес остава изолиран след миграционната криза в испанския анклав Сеута
AI разделя пазара на труда във Великобритания на две скорости
Унгария спря единствената си АЕЦ за първи път заради пресъхващия Дунав
AI улеснява създаването на стартъпи, но не гарантира успех
Как работи асистентът за потегляне по наклон с ръчни скорости
Пиян и почти сляп шофьор измина 250 км през нощта
Tesla първа достигна 10 милиона електромобила
Калпав софтуер: 24 000 автомобила на Toyota сами си сменят предавките
Toyota пусна най-скъпата Corolla в историята
5,9 по Рихтер разтресе Северния остров на Нова Зеландия
Отбелязваме 123 години от Илинденско-Преображенското въстание
Левски продаде 9000 билета за домакинството срещу Кайрат