Как Марк Зукърбърг променя отношенията си с Европа?

На фона на всичко останало, което прави, Марк Зукърбърг променя и отношенията си с Европа. Към края на петминутното видео, което публикува във вторник и от което става ясно, че компанията му облекчава правилата за модериране на съдържанието, главният изпълнителен директор на Meta Platforms разкритикува европейските технологични разпоредби. Освен това обеща да работи с новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, за да „отблъсне правителствата, които преследват американски компании и настояват за повече цензура“. Това звучи лошо за дневния ред на Европейския съюз (ЕС) за модериране на съдържание в социалните мрежи, но Meta не държи всички карти, пишат Джордж Хей и Карън Куок в коментар за Ройтерс.

На пръв поглед залогът на Зукърбърг е изкусен начин да уцели с един куршум два заека. Прегръщането на програмата за свобода на словото на Тръмп подобрява отношенията му с бъдещия президент, който вече е близък със съперника на лидера на Meta Илон Мъск. Отмяната на проверката на фактите също така спестява разходи на Meta, които заедно с тези за безопасност и сигурност на платформите ѝ струват 20 млрд. долара от 2016 г. насам. Освен това позволява на Зукърбърг да атакува Закона за цифровите услуги – водещият законодателен акт на Брюксел, съгласно който ЕС може да глоби платформите с 6% от глобалния им оборот, ако позволяват вредното съдържание да процъфтява в техните услуги.

Еврокомисари със силни възгледи за технологичната регулация, като Тиери Бретон и Маргрете Вестагер, се оттеглиха. Според Le Monde лидерът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е спряла досегашните разследвания на технологични гиганти от САЩ, вероятно за да избегне противоречията с бъдещия президент. А европейските политически лидери се страхуват да не подтикнат крайната десница, ако бъдат сметнати за ограничаващи свободата на словото.

Зукърбърг и други технологични лидери от САЩ могат да се възползват от този вакуум. ЕС беше критикуван от други юрисдикции, че има по-твърд подход към регулацията на изкуствения интелект (AI). Критиките към Брюксел могат да им помогнат да настояват за по-свободни правила.

И все пак Зукърбърг не прави нещата съвсем по своя начин. Засега Meta няма „непосредствени планове“ да прекрати проверката на фактите в ЕС. Това предполага, че все още е предпазлива и се опасява да не допусне грешка спрямо Закона за цифровите услуги. Освен това може да има и търговски разходи, ако например една безплатна социална мрежа подкопае бъдещите избори в ЕС, както се случи в Румъния с TikTok. Рекламодателите на Meta може да не искат да бъдат свързвани с платформа, която се превръща в източник на дезинформация.

Също така не е ясно как би реагирал Тръмп, ако ЕС има по-твърда позиция и наложи големи глоби съгласно закона. Зукърбърг може да се надява, че президентът ще заплаши с мита върху износа на блока, включително за луксозни стоки и автомобили. И все пак Тръмп може и да не се бори заради човек, когото преди е заплашвал с доживотен затвор. Междувременно избраният за негов вицепрезидент Джей Ди Ванс говори за необходимостта от разбиване на технологичните групи по начин, който изглежда подобен на този в Закона за цифровите пазари - друг ключов елемент от секторното законодателство на ЕС.

Решението на Meta оставя позицията на Европа срещу вредното технологично съдържание да изглежда все по-самотна. Това не прави цялостния подход на Брюксел по-малко мощен.