Може ли децата да се възпитават в критично мислене

Решението по отношение на използването на изкуствения интелект в училищата не е в забраната му, а в постигането на баланс с критичното мислене. Този коментар направи Георги Караманев, журналист и IT специалист, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.

„AI притежава „магическа“ притегателна сила за децата, но е жизненоважно да не се губи връзката с реалността“, е съветът на IT експерта. Според него трябва да държим на фундамента и да не спираме да повтаряме, че е много важно да правим разликата дали пред себе си имаме човек или изкуствен интелект.

„Трябва да поставим границата между реалността и фантазията“, посочи Караманев. Той подчерта, че се намираме в изцяло нова среда, в която „трябва да предефинираме основни термини – какво е човешко, какво е творчество, кое е създадено от човека“.

Караманов даде за пример направено преди месец от него проучване за участието на изкуствен интелект в създаването на поезия. Според него след първия поетичен конкурс за поезия, създадена от AI, се измества центърът и хората преценяват не толкова дали тя е генерирана от изкуствен интелект, а дали е смислена и кадърно направена. По думите „успешни са хората с нестандартния поглед“, които са обучили изкуствения интелект на огромен обем данни.  

„Изкуственият интелект трансформира както реалната икономика, така и усещането на хората за реалността. Но признанието, че вече не можем да различаваме генерираното от реалното съдържание, е първата стъпка към по-трезвото възприемане на технологията“, обясни IT специалистът.

Той цитира данни от проучване на Microsoft за международния ден за безопасен интернет тази година, които показват голям спад в увереността на потребителите да разпознават съдържание, генерирано от AI. „Делът на хората, които вярват, че могат да идентифицират дийпфейк материали, е спаднал от 46% на едва 25%“.

„Чудесно е, че Microsoft вече си дават сметка за това“, каза Караманев. Той предупреди, че рисковете от AI далеч не се изчерпват със забавни изображения или стихове, защото когато става въпрос за информация навлизаме в територията на т.нар. „флуидна истина“. Караманев смята, че медиите са изгубили ролята си на „пазители на портата“, а софтуерните инструменти за детекция на AI съдържание стават все по-безпомощни.

"Дали във видеото вече сме толкова напреднали, колкото сме в изображенията и в текста? Що се отнася до текста, вече нямаме абсолютно никакъв механизъм, с помощта на който да установим доколко е използван изкуствен интелект и оттам нещата стават декларативни. И софтуер не може да ни помогне в тази посока“, отбеляза експертът. Той е убеден, че това се случва във всяка област. „Разговарям със звукови специалисти, които вече не могат да различат генерираната музика от човешката музика“, даде пример Караманев.

Какво е нивото на манипулация, на които може да ни изложи AI? Какви са опасностите в интернет? Може ли да има баланс между етично изкуство и творчество? Ще бъдат ли възпитани хората да различават дийпфейк съдържание? Трябва ли да се поставят под съмнение факти от източници, свързани с изкуствения интелект? Какви регулации трябва да се прилагат за безопасност с AI? Ще подпомогне ли изкуственият интелект пазара на труда?

Целия разговор може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.