Крайната цел на Путин е да откъсне окончателно Русия от Запада

Президентът Владимир Путин не само удвои усилията в своята агресивна война срещу Украйна, но начерта курс за вътрешната политика, икономиката и културата, който потвърждава целта му за постигане на решителен разрив между Русия и Запада, пише европейският редактор на Financial Times Тони Барбър.

Речта на Путин за състоянието на нацията във вторник не предложи никаква надежда, че той ще деескалира войната, която на 24 февруари навлиза във втората си година, или ще изостави амбицията си да раздели украинската държава.

Но речта му също така подчерта начина, по който неговата война е тясно свързана с паралелни усилия за потушаване на вътрешното несъгласие и изолиране на Русия от това, което той осъжда като враждебно или упадъчно западно влияние.

С други думи, целите на Путин са не само трайно териториално завладяване в Украйна, но и поставяне на руското общество на постоянна, незападна основа, обръщайки тенденция, която продължаваше на пресекулки след смъртта на Сталин през 1953 г.

Първата цел на Путин е достатъчна причина за украинския народ да продължи войната си за самоотбрана. Но втората му цел подчертава колко широка е пропастта между неговата визия за Русия и украинското общество, което се идентифицира все по-тясно със Запада след анексирането на Крим от Кремъл и подстрекаването на отцепничеството в Югоизточна Украйна през 2014 г.

Путин говори само часове преди обръщението на президента на САЩ Джо Байдън от Варшава, което представи подкрепата на Запада за Украйна като колективно усилие за защита на демокрацията, националната независимост и териториалната цялост на тази страна.

Потвърждение, че влошаването на американо-руските отношения се простира отвъд войната в Украйна, бе дадено от изявлението на Путин, че Москва ще прекрати участието си в договора „Нов старт“ за междуконтиненталните ядрени оръжия, последното оцеляло голямо споразумение за контрол на ядрените оръжия между двете държави.

Но широкият смисъл на речта на Путин се съдържаше в неговите твърдения, че Русия е подложена на военно, политическо, икономическо и културно посегателство от Запада и че прозападното ръководство на Украйна е пионка в тази стратегия.

В очевидно позоваване на аргументите на някои коментатори - главно в САЩ и части от Централна и Източна Европа - че руската държава може да се разпадне под натиска на войната в Украйна, Путин нападна Запада, че „залага на национални предатели”, за да „разбие Русия отвътре”.

Той заяви, че руската икономика става все по-самостоятелна благодарение на западните санкции и затвърди ангажимента си да насажда в образователната система на страната си незападни, патриотични ценности.

Показателно е, че в различни моменти от речта си Путин осъди руските олигарси за стремежа им да поддържат привилегирован живот на запад и възхвали отличителната историческа традиция на руската идентичност, вкоренена в православната християнска религия.

На практика Путин предупреждаваше бизнес елита, че в преконфигурираните по негово усмотрение държава и общество няма да има място за западните тенденции, които започнаха да оформят голяма част от икономиката на Русия по време на управлението през 90-те години на Борис Елцин, първият посткомунистически президент на страната.

Путин дори цитира с одобрение Пьотър Столипин, главен министър на Николай II след революцията от 1905 г.: „В каузата за защита на Русия ние всички трябва да обединим и координираме нашите усилия, права и отговорности, за да подкрепим историческото висше право на Русия да бъде силна".

По този начин президентът се опита да обгърне управлението си в легитимността на това, което той вижда като предкомунистическата традиция на мощна, централизирана държава, която организира руското общество зад обща цел.

За Путин един от елементите на тази обща цел е безмилостната и все още незавършена военна кампания в Украйна. Няма вероятност за край на войната в близко бъдеще.