Фиксирани в Украйна, руските служби проспаха заплахите на радикалните ислямисти

В опитите си да унищожи Украйна, Кремъл забрави за опасности, с които се е сблъсквал и в миналото - радикалните ислямисти, пише в коментар The Financial Times. В петък вечерта (22 март) група мъже в камуфлажни дрехи откриха огън в концертна зала в покрайнините на Москва. Загинаха 137 души, а 182 са ранените, по последните данни на руските власти.

Отговорност за атаката пое едно от крилата на "Ислямска държава". Атентатът напомня на атаката на ислямистите в Париж - в концертната зала "Батаклан" през 2015 г.

Военни анализатори коментират пред изданието, че радикалните ислямисти отдавна смятат Русия за враг, заедно със САЩ и Израел. Основание за това са участието на руските военни в Сирия, както и присъствието на ЧВК "Вагнер" в Африка, където често застава на страната на групировки , борещи се с "Ислямска държава". Москва демонстирира и добри отношения с талибаните, които са врагове на "Ислямска държава", а също така и заради стари дългове в Чечня и Афганистан, допълва още FT.

Допреди 2022 г. руските служби следяха изкъсо радикалните ислямисти, но след началото на пълномащабната война фокусът им се промени и те сега следят за демонстрации срещу войната в Украйна, както и за възможни удари, подкрепени от украинските служби, в страната.

А през последните две години активността на "Ислямска държава" срещу Русия видимо се засилва - групировката пое отговорност за атаката в руското посолство в Кабул, активизира се и пропагандата на руски език - например в Таджикистан, откъдето са и задържаните заподозрени за атентата от края на миналата седмица.

В своето забавено близо ден обръщение към нацията, продължило по-малко от 5 минути, Владимир Путин не спомена "Ислямска държава", но съобщи, че задържаните са имали "прозорец" за бягство през Украйна - през границата с Брянска област (въпреки че пригранични зони на Русия в момента са зона на активни бойни действия, както и тилова зона за воюващите в Украйна руски войски - б.р.). Руското опозиционно издание "Медуза" пък публикува данни от свои източници, че терористите са имали намерението да избягат през Беларус, която също граничи с Брянска област.

The Economist отбелязва, че "изчезването" е типично за руския президент, когато се сблъсква със събитие, което не контролира - при инцидента с подводницата "Курск" през  2000 година, неуспешният опит за спасяване на заложниците в училището в Беслан, когато загинаха 186 деца (и след което бяха отменени местните избори), при "марша към Москва" на Евгений Пригожин миналото лято.

Но както и да се обяснява тази атака, тя удря директно по руския президент и по службите за сигурност, които пропускат група от поне четирима души в камуфлажни дрехи, открили огън с автоматично оръжие, се казва още в материала.

Руснаците са шокирани, коментира от своя страна The New York Times. Според изданието атаката, само седмица след изборите, в които Путин трябваше да затвърди своята позиция, удря сериозно по имиджа му, както и по службите, които не успяха да предотвратят най-големият терористичен акт в Русия за последните 20 години. Въпросът е доколко руснаците ще повярват на президента или ще започнат да се зараждат скептицизъм и съмнения.

Отговорът на Кремъл

Дори и да не признава публично участието на радикалните екстремисти,  терористичният акт е лоша новина за Владимир Путин, допълва и британското издание The Times. Тероризмът не е чужд в Русия - за 24-те години на власт на Путин при терористични актове са загинали към 1300 души. И част от тях са извършени именно от "Ислямска държава" - групировката например се смята за извършител на атаката в метрото в Санкт Петербург през 2017 г., когато загинаха 15 души.

Доскоро подкрепата за държавния глава в Русия се дължеше до голяма степен за твърдия отговор срещу такива действия, но днес реакция, колкото и да им се иска в Кремъл, е трудна, допълва още изданието. Путин разчита на службите, за да поддържа своята власт и не може да си позволи да ги обвини, че не си вършат работата. А такива настроения се появяват - според продуцентите на шоуто в концертната зала е трябвало да има поне 200 охранители, които не са успели да спрат атаката.

Според собственика на залата охрана не е имало, а само "контрольори". В интервю за РБК Араз Агаларов признава още, че негови служители са заключили вратите на залата и много хора не са могли да избягат при възникналия по-късно пожар.

Според публикации на руски военни кореспонденти обаче на входа на залата е имало поне един служител на Министерството на вътрешните работи с работно куче, който е избягал от залата, а колата, с която са избягали нападателите, е била паркирана до служебен бус на това звено. От Министерството на вътрешните работи на Русия съобщиха в отговор, че техни служители не са участвали в охраната на залата, макар че на записите от атаката действително се виждат тези подробности.

Пристигналите първи пожарникари и медици също така не са могли да влязат в залата веднага, защото не е било ясно има ли още терористи вътре, или не. Точно срещу залата пък е сградата на местната полиция.

Заради войната в Украйна военните заводи работят на максимална мощност и руската икономика се нуждае от работна ръка, която да работи за ниски заплати, каквито руснаците отказват - такава идва от Таджикистан и други държави от Централна Азия. Според неофициални данни, цитирани от The Economist, в Русия има 8 млн. имигранти само от Таджикистан.

За да произвежда ракети, Русия се нуждае и от поставените под санкции резервни части,  чипове и други стоки с двойна употреба, които получава чрез реекспорт от държавите в Централна Азия.

И нещо повече - да признае, че атаката е дело на "Ислямска държава", ще означава за Путин, че прибързано е определил като "провокация" предупрежденията на американското разузнаване, за което вече има сведения от различни източници, а службите са неглижирали или пропуснали данни за организацията, в която са участвали 11 души (в момента задържани).

Затова и Путин вероятно ще опита да използва този акт, за да засили реториката си срещу Украйна, пише още The Economist. В Киев не се съмняват в това - източник от военното разузнаване например коментира, че може да се очакват и обвинения срещу Франция - терористите са избягали от мястото с автомобил "Рено". Украинският президент Володимир Зеленски пък нарече Путин "нищожество" в своето обръщение в събота вечер, коментирайки, че да обвини друг е типично за него и "останалите негодници около него".

"Те дойдоха в Украйна, изгориха нашите градове и опитват да обвинят Украйна. Те измъчват хората и се опитват да изкарат тях виновни", каза Зеленски и допълни, че Путин може да "извърти всичко в своя полза", ако руснаците са готови "мълчаливо да умрат", без да зададат въпроси пред техните служби за сигурност и разузнаването.

Но какво ще направи Путин, ако например Северен Кавказ, или някои от другите "трудни" републики  (Дагестан, Ингушетия) се разбунтуват и заявят желание за независимост на фона на хвърлените към 97% от сухопътните войски на Русия в Украйна, пише още The Times. Според изданието и това ще е труден избор - дали да отслаби своите части в Украйна, или да загуби някоя от републиките в състава на федерацията.