ЕС има нужда от духа на Марио Драги, за да свърши "каквото е необходимо" за отбраната

„Каквото е необходимо.“ Това обещаха лидерите на Европейския съюз (ЕС) по отношение подкрепата за Украйна точно когато Владимир Путин започва петия си президентски мандат в Русия.

Новите идеи сигнализират за готовност да се нарушат табутата в един съюз, който разчита предимно на мека сила. Фокусираната върху климата Европейска инвестиционна банка (ЕИБ) ще бъде насочена към кредитиране на сектора на отбраната, а замразените руски активи потенциално ще се ползват за подкрепа на военните усилия на Киев, пише Bloomberg.

Това, което липсва обаче, е духът на „каквото е необходимо“ на Марио Драги през 2012 г. или съвместното вземане на заеми от ЕС по време на пандемията - икономическа „базука“, която би се справила с все още очевидната пропаст между геополитическата амбиция и реалността в Европа заради дългия период на подценяване на инвестициите в отбраната и прекомерно разчитане на гаранцията за сигурност на САЩ.

Същевременно ЕС трябва да се справи и с недостиг на инвестиции за около 620 млрд. евро за енергийна сигурност и декарбонизация.

Европейците знаят, че трябва фундаментално да променят положението не само заради войната на прага им, която навлезе в третата си година, но и поради бъдещи заплахи, които ще изискват способност за възпиране и реагиране.

Разходите за отбрана в европейските членки на НАТО (и Канада) се очаква да нараснат с 33 млрд. долара тази година до 380 млрд. долара. Фабриките започват да работят по-бързо, като германският производител Rheinmetall AG трябва да отвори нов завод за боеприпаси в Украйна.

Забавянето на производството обаче, фрагментираната европейска отбранителна индустрия и разтегнатите държавни финанси са спирачка. Снарядите, които Франция може да произведе за един ден, се изразходват за броени минути на украинската фронтова линия.

Въпреки че има подновено усещане за неотложност поради насърчената технологично-индустриална военна машина на Путин и потенциалното завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом, разделенията в Европа все още са дълбоки относно това как точно да се отговори на тези предизвикателства.

Президентът на Франция Еманюел Макрон поде реториката за „военната икономика“ и повиши перспективата за сухопътна война. Като единствената ядрена сила в ЕС Франция се фокусира върху поддържането на надеждно възпиращо средство за бъдещето и на съвместни заеми.

Страни като Естония и Полша подкрепят това, но Германия и другите по-пестеливи северни държави се противопоставят на потенциалното разхищаване на финансов и политически капитал. Съвместните фондове за борба с пандемията все още не са изразходвани напълно и предоставянето на повече власт на Брюксел може само да засили евроскептицизма.

Резултатът от противоборствата е колеблив напредък с бебешки стъпки, а не квантов скок. И все пак и той не бива да се отхвърля. Настояването на ЕИБ да направи повече за отбраната е важно за финансирането на технологиите, например дронове и иновации при наблюдението, както и данъчното облагане на приходите от замразените активи на Русия, държани в институции като базираната в Белгия клирингова къща Euroclear.

Има обаче ограничения какво може да се постигне с това. ЕИБ няма да инвестира директно в боеприпаси или оръжия, нито ще иска да жертва първокласния си рейтинг ААА. Балансът на банката в размер на 550 млрд. евро вече трябва да отговаря на много ангажименти – от климата до равенството, и дори удвояването на средствата за отбрана би отключило само 4,6 млрд. евро. Руските активи могат да донесат 15 млрд. евро за период от четири години, а емитирането на облигации – до 50 млрд. евро. Последните два вида приходи са по-значителни, но съставляват само една пета от разходите за отбрана на ЕС през 2022 г.

Затова е време за по-голяма стъпка. Общи европейски пари в размер на около 100 млрд. евро за инвестиции в общата европейската сигурност - вместо за преразпределение като на пандемичните фондове, изглежда по-смислено, ако използваме думите на министъра на икономиката на Испания. Това ще избегне натиска върху националните правителствени бюджети да се справят сами с предизвикателството и ще насърчи по-ефективни и интегрирани разходи и производство за отбрана.

Идеята не е да се изостави ДНК-то на ЕС като мирен проект или да се даде неоправдано влияние на военно-промишления комплекс, а да се осигурят средства за блока да защитава по-независимо своя икономически и социален модел.

Затова и уж силните думи от Брюксел – „колкото е необходимо“, не са съвсем подходящи. Може би сегашното затруднено положение на Европа все още не се смята за криза. Може би ще отнеме още един мандат на Тръмп време, за да се постигне необходимото. Време е за действия – каквото и да е необходимо за тях.