Путин: Със страна, обстрелваща гражданска инфраструктура и мирни хора, не се преговаря*

За какво можем да преговаряме със страна, която нанася удари по мирни жители, гражданска инфраструктура и опитва да създаде опасност за ядрената енергетика. Това коментира президентът на Русия Владимир Путин по време на съвещание на Съвета за сигурност и представителите на Курска, Брянкса и Белгородска област, кадри от което бяха публикувани от пресслужбата на Кремъл.

Според руския държавен глава Москва в момента няма за какво да преговаря с Украйна. "Стана ясно защо киевският режим отказваше нашите предложения да се върнем към мирното урегулиране, включително и от заинтересовани и неутрални посредници", каза още Путин на членовете на Съвета за сигурност, като този път в залата бе и главнокомандващият операцията на Русия в Украйна ген. Валерий Герасимов.

Предложенията на Москва, които Украйна отхвърли, предвиждаха двете страни да разговарят, но преди това Украйна да се откаже от четирите окупирани през 2022 година области - Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска, както и от Крим, който Москва анексира едностранно през 2014 година, и от членството в НАТО, тоест пълна капитулация на украинските власти.

От пролетта Русия почти ежедневно нанася масирани ракетни удари по гражданска инфраструктура на Украйна, определяйки ги като законна цел - почти половината от енергийните генериращи мощности в страната са унищожени или повредени. В началото на юли ракета разруши и детската болница в Киев.

Прифронтовите градове са подложени на обстрели с авиационни бомби, предизвикващи огромни разрушения. Всеки месец по позиции на военните и в близост до фронтовата линия се изстрелват по 3000-3500 авиационни бомби.

В днешното заседание (12 август) руският държавен глава върна инициативата за отблъскване на атаката в Курска област на Министерството на отбраната. "Главната задача безспорно е пред Министерството на отбрана - изтласкването на противника от нашата територия и заедно с гранични войски да обезпечи надеждната защита на държавната граница", каза Путин.

В предишната среща на Съвета за сигурност не участваше Герасимов. Тогава беше взето решение за начало на "контратерористична операция", или с други думи отговорността се падаше на ръководителят на ФСБ Александър Бортников.

Сега службата за сигурност, заедно с Росгвардия, трябва да осъществи ефективната борба с диверсионни групи, нареди още руският президент. Гражданските институции трябва да обезпечат снабдяването на силовите структури, включително и финансова подкрепа, отчете той и допълни, че става въпрос изисквания към промишлеността, транспорта, здравните заведения и строителната индустрия.

На 7 август, ден след началото на настъплението в Курска област, ген. Герасимов съобщи на руския президент, че атаката е отблъсната още на границата, а на територията на Русия са влезли към 300 души. Путин нарече ситуацията "мащабна провокация". По данни на анализатори на този етап Русия насочва към Курска област резерви и не изтегля от фронтовата линия боеспособни части. Това се смята за минус, защото резервите са прекалено разнородни и им липсва единна комуникация. Това прави отговорът на бойното поле до голяма степен неефективен. В Украйна обаче очакват масирани ракетни атаки, включително и към показни цели - например правителствени сгради. 

По данни на областният управител на Курска област Алексей Смирнов под украински контрол в момента е площ с дълбочина до 15 км и ширина от около 40 км и 28 населени места в областта.

Малко по-късно от офиса на украинския президент Володимир Зеленски разпространиха кадри от аналогично заседание в Киев. Главнокомандващият ВСУ ген. Олександър Сирский отбеляза, че операцията в Курска област продължава и под контрола на Украйна вече е територия с площ от 1000 кв. км. 

* Информацията е допълнена с коментарите на ген. Олександър Сирский