Германия се нуждае от по-страшна армия, ако иска да спре Путин

Но Германия има още много да наваксва. Част от оборудването и боеприпасите за Киев идват от вече силно изчерпаните запаси на Бундесвера и сега трябва да бъдат подменяни. Бойната готовност на германската армия сега е по-ниска, отколкото когато Русия нахлу в Украйна, съобщи Ройтерс миналата седмица, цитирайки военни представители и законодатели.

След три десетилетия на неглижиране, основано на пожелателното предположение, че Берлин никога повече няма да води конвенционална сухопътна война в Европа, Бундесверът е само малка част от размера си в края на Студената война и представлява неадекватен възпиращ механизъм срещу руската агресия.

Армията разполага само с около 300 бойни танка, например, в сравнение с повече от 6500 през 1992 г. Въпреки че Германия поръча допълнителни 105 танка Leopard през юли, те няма да бъдат напълно налични до 2030 г. За да се поставят тези цифри в контекст: Русия сега е в състояние да произвежда до 1500 танка всяка година, според Писториус.

При сегашния темп на превъоръжаване на Германия ще са необходими няколко десетилетия, за да се възстановят ключови елементи от въоръжаването до нивата от 2004 г., според анализ, публикуван миналата година от Института за световна икономика в Кил. Освен това, иновациите и технологичните изисквания се развиват твърде бързо, за да може бюрократична Германия да бъде в крак; конфликтът в Украйна подчерта как безпилотните самолети трансформираха военните действия, без да оставят нищо скрито на бойното поле, например.

Германия също така не разполага и с персонал: въоръжените сили имат едва 180 хил. войници, с около 20 хил. по-малко от целевите нива. „Войските ни продължават да остаряват и броят им продължава да намалява“, предупреди миналата година Ева Хьогл, парламентарен комисар по въпросите на въоръжените сили.

Броят на германските военнослужещи - в момента е с 60% по-малък от пика по времето на Студената война. Графика: Bloomberg LP

Няма голямо подобрение въпреки усилните години за набиране на повече личен състав, като броят на активните резервисти е само около 35 хил. души.

Дори преди администрацията на Тръмп да предупреди миналата седмица, че САЩ няма да изпратят мироопазващи сили в Украйна, германските военни стратези бяха наясно, че ще трябва да се направи повече: НАТО трябва да публикува цели за капацитет по-късно тази година, като вероятно ще се изисква от Берлин да предостави на алианса допълнителни сухопътни сили. Германия се нуждае от около 460 хил. военни, заяви Карстен Бройер, началник на отбраната на Бундесвера, пред Bloomberg News миналата седмица. Това е около два пъти повече от наличното сега, включително резервисти.

Някаква форма на задължителна военна служба изглежда неизбежна. Германия спря да принуждава младите мъже да отбиват военна служба през 2011 г., друго от решенията на канцлера Ангела Меркел, което сега изглежда недалновидно. Усилията на Писториус да поднови практиката доведоха до разводнено предложение 18-годишните да попълват въпросници, с които да измерват интереса си да служат. Това обаче все още не е одобрено от парламента и изглежда малко вероятно да доведе до поток от нови военнослужещи.

Германия също така се нуждае от план за момента, когато нейното специално военно финансиране от 100 млрд. евро се изчерпа след няколко години, заплашвайки да остави дупка от 30 млрд. евро в бюджета. Недостигът може да бъде повече от два пъти по-голям, ако правителството в крайна сметка се наложи да харчи близо 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) за отбрана, както изглежда възможно да стане. Целта за разходи от 5%, популяризирана от Тръмп, съответства на около 40% от федералния бюджет и следователно изглежда недостижима.

Вместо повече допълнително бюджетно финансиране – което не би предоставило на отбранителните компании дългосрочните финансови гаранции, необходими за увеличаване на производството – Германия трябва да реформира дълговата си спирачка, за да позволи взимането на повече заеми. Шолц подкрепя подобна реформа, докато консервативният му съперник Фридрих Мерц е по-сдържан за това как ще намери необходимото фискално пространство.

Някога Европа се страхуваше от превъоръжаване на Германия, но тревогата сега е какво ще направи Путин, ако това не стане. Берлин се нуждае от по-надеждно средство за военно възпиране – така че никога да не се налага да го използва.