Индия и Пакистан са се споразумели за прекратяване на огъня*

Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви в събота, че Индия и Пакистан са се споразумели за „пълно и незабавно прекратяване на огъня“ след четири дни на удари и контраатаки срещу взаимни военни съоръжения, предава Ройтерс.

Министърът на външните работи на Пакистан също заяви, че двете страни са се споразумели за прекратяване на огъня „с незабавно действие“, допълва информационната агенция. По-рано двете страни сигнализираха, че са готови за деескалация на напрежението на фона на повишените опасения за пълномащабна война, които предизвикаха предупреждения от САЩ и Китай, добавя Bloomberg.

„След дълга нощ на разговори с посредничеството на САЩ с удоволствие обявявам, че Индия и Пакистан са се споразумели за ПЪЛНО И НЕЗАБАВНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ОГЪНЯ. Поздравления за двете страни за проявата на здрав разум и голяма интелигентност“, казва Тръмп в публикация в собствената му социална мрежа Truth Social.

Съобщението му дойде, след като опасенията, че ядрените арсенали на двете държави могат да влязат в действие, се увеличиха, тъй като пакистанската армия заяви, че е свикан съвет на органа, който наблюдава ядрените оръжия на страната. Пакистанският министър на отбраната по-късно заяви, че такава среща не е насрочена.

В същото време представители на Индия и Пакистан показаха готовност да направят крачка назад след размяната на реплики през деня, докато броят на жертвите сред цивилното население от двете страни нарасна до 66 души.

„Ако Индия спре, ние също ще спрем“, коментира заместник-министър председателят на Пакистан Ишак Дар в интервю за Samaa TV часове след като армията обяви, че е ударила няколко индийски военни обекта в отговор на ракетните атаки на Ню Делхи срещу пакистански авиобази. На брифинг представители на Индия коментират, че бъдещите им действия ще зависят от следващите стъпки на Пакистан. "Индийските въоръжени сили потвърждават ангажимента си за деескалация при условие, че той бъде споделен от пакистанската армия", посочва командир Виомика Сингх. Главният фокус на брифинга е върху това как Индия е отблъснала военните атаки на Пакистан по-рано през деня.

Международната общност в търсене на дипломатическо решение

САЩ, Китай и Саудитска Арабия са сред тези, които побързаха да започнат да търсят дипломатическо решение. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио проведе отделни разговори с началника на пакистанската армия Асим Мунир и с индийския външен министър Субраманиам Джайшанкар в опит да намали напрежението. Той е призов двете страни да намерят начини за деескалация и е предложил помощта на САЩ за „провеждане на конструктивни разговори“ с цел избягване на бъдещ конфликт, коментира говорителката му Тами Брус в изявление.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви по-рано тази седмица, че нарастващото напрежение между Индия и Пакистан е „срам“. Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс коментира обаче, че войната „не е наша работа“.

През последните години Индия се възприема като партньор от западните сили за противодействие на нарастващото влияние на Китай. Пакистан е съюзник на САЩ, въпреки че значението му намалява след изтеглянето на Вашингтон от съседен Афганистан през 2021 г.

Въпреки че напрежението между Индия и Пакистан остава високо, има лека промяна в тона след военните удари в събота. Министърът на отбраната на Пакистан Хаваджа Асиф, който говори пред Geo Television в събота, отрича съобщенията в местните медии, че министър-председателят Шехбаз Шариф е свикал среща на Националния команден орган, органа, отговорен за решенията относно ядрените оръжия.

"Надяваме се, че Индия ще избере диалога пред ескалацията", казва и Ахсан Икбал, министър на планирането на Пакистан, в изявление, публикувано в профила на министерството в платформата X. Той добавя, че Пакистан не желае да става свидетел как доктрината за неизползване първи на ядрено оръжие се разпада.

Все пак пакистанската армия упражнява значителен контрол в страната и решението за деескалация вероятно ще зависи от влиятелния ѝ началник, отбелязва информационната агенция.

Размяна на удари

Рано в събота от армията на Пакистан обявиха, че са започнали контраатака, след като индийски самолети са ударили с ракети три от авиобазите на страната, включително авиобазата Нур в Равалпинди, където се намира щабът на армията и която е най-близо до столицата Исламабад. Според съобщението, пакистанските сили са ударили индийски авиобази и други военни обекти в щата Пенджаб и контролираната от Индия част на региона Кашмир.

Същевременно официални лица от Индия отричат твърденията на Пакистан, че атакуваните индийски авиобази са унищожени. Представители на индийската армия посочват, че са извържени "прецизни атаки" срещу военни цели в Пакистан, включително авиобазата Сиалкот, като военният обект в Равалпинди не се споменава.

Викрам Мисри, главен секретар на външното министерство на Индия, обвинява Пакистан за ескалацията на конфликта чрез насочване към граждански обекти в градове. Той казва, че Пакистан е насочил удари към медицински център, училище и авиобази в Сринагар, Авантипора и Удхампур. Пакистан отрича удари по граждански обекти.

Пакистан затвори въздушното си пространство за всички полети до неделя на обяд. Индия също обяви затварянето на 32 летища в северните и западните части на страната и спря 25 сегмента от въздушни маршрути до 15 май.

Министерството на външните работи на Китай коментира, че е "дълбоко загрижено от ескалацията" на военните действия и призовава двете страни "да се въздържат от всякакви действия", които биха могли допълнително да повишат напрежението. Министърът на външните работи на Саудитска Арабия принц Фейсал бин Фархан е провел разговори с колегите си в Индия и Пакистан, като също призовава за деескалация на конфликта.

Външните министри на държавите от Г-7 посочват изявление, че по-нататъшната военна ескалация представлява "сериозна заплаха" за регионалната стабилност и двете страни трябва да участват в "пряк диалог за мирен изход".

Напрежението между Индия и Пакистан избухна на 22 април, когато въоръжени мъже убиха 26 цивилни в региона Джаму и Кашмир на Индия, предимно туристи индуси. Индия определи атаката като терористичен акт и обвини Пакистан в участието ѝ – твърдения, които Исламабад отрича.

Тази седмица ситуацията се изостри драматично, когато Индия извърши операция срещу това, което тя описва като терористични лагери на територията на Пакистан. Ударите по девет цели, които според пакистанската армия са убили 31 цивилни, са най-дълбокото нарушение на пакистанската територия от страна на Индия след войната от 1971 г.

Конфликтът разтърси финансовите пазари в двете държави. Индексът NSE Nifty 50 на Индия падна с повече от 1% в петък, най-много за месец. След срива в четвъртък пакистанските акции се повишиха в петък, преди Международният валутен фонд (МВФ) да одобри отпускането на заем в размер на 1 млрд. долара.

Пакистан и Индия са се сблъсквали няколко пъти заради спорния регион Кашмир след независимостта от Великобритания. Последният път, когато двете държави се доближиха до пълномащабна война, беше през 2019 г., след като бомбардировач самоубиец уби 40 души, всички от индийските сили за сигурност.

Индия обвини Пакистан и отговори около две седмици по-късно с първите си въздушни удари на пакистанска земя от 1971 г. Пакистан след това свали индийски изтребител и арестува пилота, който по-късно беше освободен.

Пълномащабна информационна война

Войната между двете страни в интернет обаче е пълномащабна, допълва Bloomberg.

Из индийските социални медии циркулират твърдения, че тяхната армия е навлязла в Пакистан, превърнала е в руини едно от най-големите пристанища на страната и е свалила най-високопоставения ѝ генерал. От другата страна на границата медиите уверяват гражданите, че противовъздушната отбрана на Пакистан е свалила десетки индийски дронове, докато високопоставени служители публикуват миймове, за да се похвалят с военните постижения на Пакистан. Нито едно от тези съобщения не се потвърждава.

Пропагандните битки вървят ръка за ръка с военния конфликт, но според медийните експерти този сблъсък е особено ожесточен, като повишава тревожността сред гражданите, бизнеса и инвеститорите и ги поставя в невъзможност да установят основните факти.

Ако четете пакистански новини и индийски новини, това са два различни свята", казва Джойоджийт Пал, доцент по информация в Мичиганския университет. "Мащабът на това, което се случва в момента, е далеч по-интензивен от това, което се случваше през 2019 г.", добавя той.

Всяка страна агресивно налага своята версия на събитията — до голяма степен за вътрешната публика, казват експертите, като същевременно отказва да адресира твърденията за победи от другата страна. Съобщенията отприщват вълни от патриотичен плам и често абсурдно хвалебствени твърдения в социалните и новинарските медии на двете държави.

И двете страни от години потискат критиките от независимите медии, като много медии сега рутинно предават проправителствени послания. Поне една новинарска медия в Индия е спряла да предава в петък. В публикация в X "The Wire", нестопанска новинарска платформа, управлявана от базираната в Ню Делхи Фондация за независима журналистика, заяви, че достъпът до нейния уебсайт е бил блокиран в цяла Индия по заповед на правителството.

* Актуализирана информация!