На германските отбранителни компании им трябват стоманопроизводители за подхранване на бума

Германските производители в областта на отбраната, включително Rheinmetall, призовават местните стоманопроизводители да увеличат производството на метала за военни нужди, за да подсигурят дългосрочната им способност да произвеждат бронирани камиони и танкове, пише Bloomberg.

Те отправиха призива си в момент, когато европейските страни, включително Германия, увеличават разходите си за отбрана в отговор на войната на Русия в Украйна, увеличените разходи за отбрана в НАТО и плана на президента Доналд Тръмп да намали участието на американските въоръжени сили в региона. Германските компании за отбрана в момента разчитат основно на шведския стоманопроизводител SSAB за доставките си, което ги излага на опасност от недостиг при засилване на търсенето.

Досега двама производители – Salzgitter и най-старата акционерна компания в Германия, AG der Dillinger Hüttenwerke, публично откликват на призива за укрепване на местната верига за доставки. Други остават колебливи, което показва колко е трудно бързото пренастройване в такава капиталоемка индустрия.

Dillinger, основана с разрешението на Наполеон Бонапарт преди повече от 200 г., е сертифицирана за военни нужди от 2021 г. Въпреки че е по-малка от компании като ArcelorMittal и Thyssenkrupp, производството ѝ на дебели листове ламарина ѝ осигурява ключова роля в отбранителната промишленост от базата ѝ близо до границата на Германия с Франция.

Компанията съобщи пред Bloomberg, че е във връзка с „всички известни производители на сухопътни превозни средства в Германия и Европа“, за да им доставя стоманата си.

Salzgitter все още не прави доставки за отбранителния сектор, въпреки че е един от най-големите стоманопроизводители в Европа. Но това ще се промени след предупрежденията на Тръмп за ограничаване на участието на САЩ в региона и решението на германското правителство да преразгледа фискалните си правила, за да позволи по-големи разходи за отбрана.

„Устойчивост“

„Когато говорим за устойчивост, в днешно време няма смисъл да се внася стомана от чужбина“, казва в интервю за Bloomberg Томас Мьолман, ръководител на новата работна група в областта на отбраната на Salzgitter. Доставките за компании от областта на отбраната ще възстановят статута на производителите на стомана като „систематично значими“ участници в Германия, допълва той.

Въпреки че обемът е нисък в сравнение с продажбите за автомобилната индустрия, секторът на отбраната обещава по-високи печалби. Salzgitter първоначално беше подала заявление за сертифициране за военни нужди, за да доставя на служби за спешно реагиране например, но сега ще търси договори с производители в сектора на отбраната. Доставките ще започнат след одобряване на заявлението, вероятно в следващите седмици, коментира Мьолман.

Търсенето не е под въпрос. Rheinmetall заяви, че се нуждае от няколко хиляди тона стомана за военни нужди годишно – количество, което се е удвоило за две години, и че е закупила първите си партиди от местни производители. Тя отказа да назове германските компании, но изрази задоволство от допълнителните доставки.

Заводът на Rheinmetall в Унтерлюс. Снимка: Bloomberg LP

Rheinmetall е една от основните компании, които се възползват от усилията на Европа да се превъоръжи в отговор на исканията на САЩ страните ченки на НАТО да поемат по-голяма отговорност за собствената си сигурност. Цената на акциите на компанията почти се е утроила през тази година, което я изстреля в основния бенчмарков индекс на еврозоната.

Бум на разходите

Новата управляваща коалиция в Германия прие през март на практика да отмени ограниченията за заемане на средства за разходи, свързани с отбраната, което позволява сключването на договори с армията за доставки с безпрецедентен мащаб. Очаква се проектът за бюджет за отбрана да покаже увеличение от около 15% до над 60 млрд. евро през 2025 г. и почти 70 млрд. евро през 2026 г., когато бъде представен през следващите седмици.

Увеличението на разходите предлага глътка въздух на стоманодобивната промишленост, която от години изпитва затруднения да се конкурира с китайските производители.

Въпреки това повечето местни стоманопроизводители се сдържани, като твърдят, че дори при нарастване на търсенето обемът е твърде нисък, за да оправдае инвестиционните разходи и дългия процес на сертифициране за военни нужди.

Служител работи в доменната пещ в завода на Salzgitter. Снимка: Krisztian Bocsi/Bloomberg

Най-големият стоманопроизводител в Германия, Thyssenkrupp, например заяви, че няма планове да отвори отново завода за дебели листове ламарина, който затвори по икономически причини през 2021 г.

По-малкият стоманопроизводител Benteler прави доставки за отбранителния сектор макар и в малки обеми. Компанията е забелязала ръст в търсенето, но няма планове за създаване на отделно звено за отбранителни технологии или въоръжение, казва Ралф Матис, главен стратегически директор на подразделението Benteler Steel/Tube. „За нас това винаги ще бъде незначителна област“, допълва той.

Недостиг на квалифицирани кадри

По-голямото вътрешно производство има положително въздействие върху германските компании по средата на веригата в стоманодобивната промишленост като например базираната в Дюселдорф преработвателна компания Klöckner & Co, която през март придоби Ambo-Stahl, за да подготвя и реже стомана с лазери за производството на части за танкове, бронирани автомобили и бойни кораби.

Повечето преработватели на стомана за нуждите на армията в Германия са относително малки, което ги прави уязвими в периоди на слабо търсене. Уменията често са ограничени до няколко души и главният изпълнителен директор на Klöckner Феликс Шмитц казва, че по-големите компании като неговата трябва да поемат отговорността за запазване на ноу-хау-то.

С течение на времето все повече стоманопроизводители може да навлязат в сектора на отбраната, отбелязва той. „Ако възникнат затруднения поради голямото търсене и стоманата за военни нужди стане още по-скъпа, това може да привлече интереса на някои производители“, казва Шмитц.

Германия трябва да обмисли закупуването на гаранции, защото производството на дебели листове ламарина все още е твърде скъпо за някои стоманопроизводители, казва Ханс Кристоф Ацподиен, председател на Федерацията на германските индустрии за сигурност и отбрана.

Правителството заяви, че стоманата е въпрос на национална сигурност, но не предприе мерки за подкрепа на местното производство за военни нужди.

„Отбранителната способност и сигурността са колективни блага. Не може да се очаква от отделните хора да се заемат с тях, водени от собствените си икономически интереси. Държавата трябва да обмисли как да го направи и по-специално как да съгласува уместно колективните и частните икономически интереси“, отбелязва Ацподиен.