Какво се случи с "големия енергиен шлем" през 2012 година?

Ако по отношение на „Белене“ все още няма яснота, то по „Южен поток“ нещата изглеждат решени – на 7 декември беше направена първата „спойка“ по тръбите, по които ще тече природен газ от Русия към Италия.
Началото на строителството реално даде българският подпис под договора с „Газпром“ на 15 ноември.

Трябва ли ни "Южен поток"

Но и по този проект няма единодушие – от „Синята коалиция“ обявиха, че газопроводът е в нарушение на европейските разпоредби, тъй като не допуска достъп на трети страни до трасето и обещаха да сезират Европейската комисия по темата.

В първите 15 години България няма да получи и транзитни такси – те ще отидат за покриване на финансовото ни задължение към строежа на газопровода.

Тук цената е ясна - 16 млрд. евро за целия проект или 3,3 млрд. лева за българския участък. От джоба на данъкоплатците няма да излезе и стотинка, обещават управляващите. Но заради решението строежът да бъде финансиран от транзитните такси - стотинка няма и да влезе в българския бюджет.

Очакванията са проектът да разнообрази газовите доставки, но реално се променя само трасето, не и източника на суровината („Газпром“). Оценките на експертите на този етап не са еднозначни. За много специалисти и подписания нов договор за доставка на газ и за изграждането на „Южен поток“ не са икономически изгодни за страната.

Новият договор пък е по-гъвкав от всякога, а страната ни е на една ръка разстояние от енергийната независимост, коментират други.

Визирани са предполагаемите залежи в Черно море, които могат да превърнат България в Катар на Балканите, според оценките на енергийните експерти. Как обаче добитият в страната газ ще може да потегли към Европа или други дестинации няма яснота.

В началото на 2013 година започва активното строителство на интерконекторни газови връзки със съседните страни. Тези връзки са подкрепяни от Европейската комисия и са част от европейските планове за диверсификация на трасетата. Дали те ще са възможният път за българския газ ще стане ясно в следващите години.

Шистов газ и фракинг

Като една от възможностите за разнообразяването на източниците на природен газ освен залежите в Черно море, се заговори и за шистовия газ. Надеждите обаче на този етап не се базират на никакви конкретни данни, а и проучването беше спряно, отново с решение на Народното събрание още в първите дни на 2012 година.

Опасенията на еколозите са за технологията, която се използва при добива на шистов газ. Методът „фракинг“, или хидравлично разбиване, не е проучен, не се знаят веществата, които се използват, тъй като компаниите ги пазят с търговска тайна, и като цяло не се знае какви ще са негативите за околната среда и живота на хората.

Химици от своя страна обясняваха, че в списъка с веществата, с чиято помощ шистовият газ излиза на повърхността, влизат и такива, които могат да се прочетат на всеки етикет на хранителен продукт.

Към момента няма и позиция от страна на европейските институции. Европейският парламент прие резолюция, признаваща че шистовият газ наистина може да бъде решението за бедния на конвенционален газ ЕС и в момента САЩ има предимство заради евтината енергийна суровина.

В същото време обаче европейските депутати коментират, че здравето е по-важно и препоръчват Европа да изчака и види какво ще се случи в САЩ. В крайна сметка от ЕП заявяват, че всяка страна може да взима решение, тъй като това на този етап касае само националната икономика. От Европейската комисия също коментираха, че не виждат смисъл от европейско законодателство в областта

И така, в същия ритъм, вероятно ще бъде игран енергийният танц и през 2013 година. Още в началото ще стане ясна съдбата на АЕЦ "Белене", предстои развитие по отношение на "Набуко" - проектът на ЕС, предвиждащ преноса на газ от Каспийския басейн до Европа, дебатът за шистовия газ съвсем не е забравен, а и Русия още не е направила ход по отношение на ядрената централа.