Здравната система в търсене на решения

2015 г. вече е история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg "Икономиката през 2015 г."

Здравни пакети, лекарствени отстъпки, болнични лимити – това бяха ключовите думи, които характеризираха започналата през 2015 година здравна реформа „Москов”.

Заболяванията, платени от Националната здрвноосигурителна каса (НЗОК), вече са групирани в два здравни пакета, има лимит на дейностите, извършвани от болниците, фиксирани бюджети, както и нов начин за финансиране на лечебните заведения. Ще има и нова Национална здравна карта, както и отстъпки за лекарствата, дадени от фармацевтичните компании на НЗОК.

Всички тези промени бяха прокарани чрез два ключови здравни закона – Закон за здравното осигуряване и Закон за лечебните заведения. Те бяха съпроводени с големи очаквания и с много съмнения – не само от пациентите, но и от лекарите, от експерти, от изпълнителите на медицинска помощ, от самите народни представители дори.

През изминалата година реформата „Москов” получи разнородни определения – „реформа на две скорости”, „реформа наопаки”, „подновена илюзия за реформа”. Повечето специалисти от съсловието обаче са на мнение, че това не е сериозна, цялостна и смислена реформа за усъвършенстване на здравноосигурителния модел, така че системата да предлага по-добра здравна услуга на здравноосигурените граждани. Повечето предложения на министъра реформатор срещаха сериозна съпротива отвсякъде и трудно се промъкнаха през парламента с подкрепата на премиера.

С изключително спорен ефект са не само двата здравни пакета – основен и допълнителен, но и въвеждането на лимити за болниците, новия начин за финансирането им, промените в лекарствената политика, здравната карта и на практика почти всичко предложено от министъра на здравеопазването.

Здравна реформа с отложен старт

Въпреки убеждението на министъра, че реформата ще бъде задвижена от началото на 2016 г., времето не беше достатъчно за приемането на всички нормативни актове, така че истинското начало на промените се отложи за 1 април 2016 година, когато трябва да бъде подписан и Националният рамков договор. През първите три месеца на новата година системата ще работи по старите правила.

Очаква се от началото на април да влязат в действие двата пакета здравна помощ, Националната здравна карта, която определя броя на болниците и кои от тях ще работят с НЗОК. Очаква се в сила да влязат и най-новите промени в лекарствената политика, системата с пръстовия идентификатор, който ще служи за прием в болница и за купуване на лекарства, реимбурсирани от НЗОК, в аптеките.

Пакетите „Москов”

Двата здравни пакета, платени от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), бяха одобрени през лятото, но окончателният вариант на наредбата беше оповестен едва в края на годината. Дългоочакваният документ от близо 400 страници показва, че дейностите от основния пакет ще се изпълняват без отлагане във времето. А тези от допълнителния - по медицинска преценка могат да бъдат планирани за изпълнение за след два месеца.

Според окончателния вариант на наредбата 198 са клиничните пътеки в основния пакет -  диагнози от кардиологията, онкологията, детското и майчиното здравеопазване, инфекциозните болести, неврология, неврохирургията. Пациенти с тези диагнози ще бъдат приемани незабавно в болница. 60 пътеки попадат и в основния, и в допълнителния пакет, като според тежестта на заболяването ще се преценява дали пациентът трябва незабавно да бъде приет за лечение или то може да бъде отложено. Тук попадат диагнози от гинекология, УНГ, гастроентерология, очни болести и др. Само три пътеки, свързани с козметични интервенции като отстраняване на белези и кожни дефекти, попадат изцяло в допълнителния пакет.

Постижение за лекарския съюз беше, че за лечението на заболяванията от основния пакет няма да бъдат налагани финансови лимити на болниците. Но все пак за пътеките и състоянията в допълнителния пакет ще има финансови ограничения.

Още при дискутирането на пакетите идеята бе обвита в съмнения. Разделянето на досега съществуващия здравен пакет на две е хубава идея, но ако предварително е налице демонополизация на НЗОК, защото сега няма пазар на здравни услуги и е налице елемент на субективизъм, атакуваха експерти.

Пакетите са с изключително спорен ефект и няма да спестят средства на Касата, нито ще направят достъпа до медицинска грижа по-лесен и по-качествен, казаха други. Пакетите залагат отлагането на вземането на направления, което слага край на свободния достъп. Наред с това пациентите по така предлагания модел ще бъдат дискриминирани по диагноза. А в крайна сметка едва няколко пътеки и процедури са в допълнителния пакет, което обезсмисля разделянето.

Съдържанието на двата здравни пакета, както са регламентирани, няма да доведе до сериозни реформи, смята и Даниела Дариткова, председател на здравната комисия в парламента. При така разписаните пакети няма да се случи очакването за допълнителен източник на финансиране на системата. Причината е, че доброволните здравноосигурителни дружества не са включени с надграждащо финансиране върху това, което осигурява Здравната каса. Наред с това се натоварват лекари и болници с решението кое лечение може да бъде отложено във времето и кое не.

На практика за пациента остава неясно ще чака ли за лечението си или ще го получи веднага. Излиза обаче и друг въпрос - дали болницата, в която досега се е лекувал, ще продължи да има договор с Касата или пациентът ще трябва да търси друга клиника, за да се лекува безплатно.