Нови стрес тестове пред иновативните терапии

Следвайки методологията в наредбата, подробно разгледана в Приложение №2 - Ръководство за изготвяне на анализ, експертите, извършващи ОЗТ, ще достигнат до определен, конкретен резултат – например 5. Наредбата, обаче, не въвежда никаква нормативна рамка за тълкуване на този резултат, т.е. не е посочена обективна скала за оценка дали този резултат е добър или лош, задоволителен или не. А това е оставено в ръцете на субективната преценка на комисията за оценка на здравните технологии.

Недомислено в наредбата е и наложеното използване на единен дисконтов фактор от 5% на годишна база, което не е добра практика от гледна точка на финансовата наука. Ролята на дисконтовия фактор е да отрази в анализа специфични икономически обстоятелства и чрез въвеждането на унифициран такъв тази негова роля се изземва.

Друг притеснителен момент е конфиденциалността на документите, на база на които комисията за ОЗТ взема решения.

„Търговската тайна трябва да бъде уважавана, но ограниченият достъп до документите, заедно с определянето по административен път на стойността на важен показател като дисконтовия фактор и липсата на препоръки за тълкуване на резултатите от анализа ме карат силно да се съмнявам, че така установената нормативна уредба ще гарантира прозрачно, ефективно, ефикасно и икономично разходване на публичния ресурс“, казва Иванов.

Или в заключение, въвеждането на ОЗТ в България чрез наредбата в настоящият й вид, няма да постигне съществено надграждане над досега съществуващата система, изградена единствено върху фармако-икономически анализ, посочи той.

Д-р Борислав Борисов: Нека дадем шанс на комисията да произведе резултати и мотивира решенията си

"Очаквам въвеждането на оценка на здравните технологии повече от 15 години. Факт е, че Балтийските страни въведоха органи по ОЗТ преди повече от десет години. Проблемът е, че малко са хората не само в България, но и в света, които работят в тази много специфична област, която съчетава познания по медицина с такива по икономически инструментариум", коментира д-р Борислав Борисов, експерт по лекарствена регулация и бивш директор на Изпълнителна агенция по лекарствата.

Според него е наложително от самото начало двете страни да са в работен диалог без недоверие и неразбиране. Да има и достатъчно възможности за обучение на експертите и от двете страни, както това се прави и в другите държави, защото е динамична област. Още повече, че всяка от държавите, които сме избрали за референтни, има свой модел за оценка.

„Ако се тръгне в този режим, България ще напипа своя път. И няма нищо лошо в това да се променят нормативните актове, които в момента са валидни. Направиха го и другите страни – постоянно излизат нови данни, променят се решенията“, казва експертът.

Всяко решение се взима на база на информиран избор, а тук при липсата на единен европейски модел, за да можем да направим избор за нашата система и общество, трябва да имаме непрекъсната комуникация с органите и с индустрията, която държи голям информационен ресурс. „Бих се радвал, ако видя аргументирани предпоставки да се адаптира моделът, който е заложен, стига процесът да е отворен“, коментира Борисов.

Нека дадем време на новата комисия да излезе с първите решения и да се видят първите резултати. Много е важно към решенията да има ясни мотиви и достатъчно аргументирани. Нека дадем шанс на екипа да работи, да произведе резултати и мотиви към решенията си, каза той.