Кой всъщност е най-добрият източник на енергия?

Слънчевата и вятърната енергия са любимците на активистите и политиката, които вярват в 100% ВЕИ. Все повече поевтиняват и намират множество приложения – от базовото затопляне на вода, през автономно захранване на инсталации, отдалечени обекти, къщи, минни комплекси, цели острови, до гигантски заводи за обезсоляване на вода. Но и те са силно зависими от наличния ресурс – слънчево греене или средна скорост на вятъра. Най-големите им недостатъци обаче са изключително ниската енергийна плътност и абсолютната непредсказуемост на производството – не могат да гарантират и един ват енергия във всеки един момент. Малко хора си дават сметка колко критично, разрушително и скъпо е това за енергийната система.

Електричеството не е енергиен източник, а по-скоро форма на пренос на енергия, която се произвежда от гореизброените източници. Първата електроцентрала стартира работа преди 140 години, но днес делът на електричеството в крайното енергийно потребление на световно ниво е само 20% и едва крета нагоре. За това има много причини. Тъй като няма ефективен начин да се складира и пренася надалеч – токът е вързан към жицата, а загубите са функция на разстоянието – електричеството е и ще си остане локална стока за ограничен брой приложения. Наличните технологии за съхранение на ток в батерии са безкрайно далеч от нужните мащаби. И най-вероятно ще си останат там.

Неслучайно оставих природния газ най-накрая. Въпреки, че всички говорят за ВЕИ-революция, последните няколко години газът привлича лъвския пай от енергийните инвестиции по света. Той завладява планетата, защото е чист, надежден, ефективен, отделя по-малко парникови емисии от въглищата (2-3 пъти) и нефта (-30%) и намира директно приложение навсякъде – електричество, отопление, транспорт, индустрия. Газовите централи могат да работят както за базова енергия, така и за регулиране на мрежата и пикова енергия. Няма по-ефективен енергиен източник за отопление от газа. Целият транспорт може да мине на газ и навлизането му там вече е в ход. Докато бе вързан към тръбите, нямаше потенциал за глобална търговия, но днес кораби, влакове, камиони и инсталации за втечняване и регазификация, които я правят възможна, никнат като гъби след дъжд. Цените все повече се стабилизират на такова ниво, че в страни като САЩ даже въглищата стават неконкурентни. Добивът и потреблението растат главоломно. Ресурсите и запасите са гигантски и растат даже още по-бързо. А ако в сметките добавим и газовите хидрати по морското дъно, се оказва, че имаме енергия за хилядолетия напред, вкл. в България. Тя обаче не е „въглеродно-неутрална“.

Та най-краткият и реалистичен отговор на въпроса за най-добрия енергиен източник е: „Няма такъв! Имаме нужда от толкова много енергия за толкова различни приложения, че щем не щем ще използваме всичко, до което можем да се докопаме. „100%-каквото и да е“ е утопия, която ще ни струва твърде скъпо“.

Газът все повече ще доминира, но няма абсолютно никакъв шанс, нито смисъл, да навлиза в приложенията на другите източници, ако те вършат определена работа по-надеждно, евтино или чисто.

Графиката на световното енергийно потребление, 80% от което се осигурява от фосилните горива, ясно показва, че от колкото и висока трибуна да са отправени, призивите за „спешна декарбонизация“ в следващите 10-20 години си остават безсмислени. Просто няма как да стане!

Далечното бъдеще може и да принадлежи на тока, батериите, водорода или термоядрения синтез – никой не може да знае. Дотогава можем да използваме ВЕИ за много неща, но най-големият дял на ръста ще дойде от газа. А ние в България не сме готови да се възползваме!