Кой всъщност е най-добрият източник на енергия?

Все по-често обществената дискусия гравитира около въпроса: „Кой е най-добрият източник на енергия?“.

Горе-долу от началото на 21 век много хора смятат, че са намерили отговора в: „100% ВЕИ или само възобновяеми енергийни източници!“.

Това е толкова широко разпространено, че днес се чува от почти всяка най-висока трибуна в света, като се започне от влиятелни научни списания, медии и неправителствени организации, срещите на върха на ООН, годишната среща на големия бизнес в Давос и се стигне до обещанията и политиките на компаниите и правителствата по света и най-вече Европа.

Гореописаното единение е плашещо поради много причини, но тук ще акцентирам само върху връзката му с реалността или по-скоро ужасяващата липса на такава. Това ясно се вижда на долната фигура, която показва няколко неоспорими факта: а) енергийното потребление неумолимо расте; б) фосилните горива (нефт, газ и въглища) заемат 80% и този дял не намалява и в) енергийните ни източници стават все по-разнообразни, тоест очевидно няма един „най-добър“.

За всеки разумен човек е ясно, че различните енергийни източници имат предимства и недостатъци в различни приложения и накрая всяка страна или област ползва микс, който най-добре пасва на локалните физикогеографски и социално-икономически условия и нуждите на потребителя.

Биомасата дълго време е била основен енергиен източник за човечеството. И днес все още се ползва за отопление и готвене на много места – точно там е и най-мръсният въздух по света. Енергийната й плътност е толкова ниска, че не е ефективен източник за производство на електричество. Но най-големият проблем на биомасата е невъзможността да се възпроизвежда достатъчно бързо, за да задоволи непрестанно растящия световен енергиен глад.

Въглищата си остават най-евтиният източник за контролируемо и надеждно производство на ток в големи количества почти навсякъде по света. Неслучайно в исторически план те захранват всяка индустриална революция по света – от Англия през 19-ти век, през Германия, САЩ, Русия, Япония, Китай до Индия днес и Африка утре. Да, добивът и изгарянето им водят до значими екологични въздействия, но в отнoсително по-слабо развити икономики това не е от водещо значение. Освен това, в много страни въглищата са единственият значим местен енергиен ресурс, а енергийната независимост никога не е била и няма да бъде тривиален въпрос.

Нефтът има много висока енергийна плътност – 1 кг. нефт съдържа енергията, която може да се складира в 15 кг. литиево-йонна батерия. Освен това лесно се складира и транспортира – резервоар на кола струва хиляда пъти по-малко от батерия. Това го прави незаменим в транспорта – автомобили, камиони, кораби и самолети се движат, използвайки някаква форма на преработен нефт. Обаче държи цената му висока и ограничава употребата за ток или топлина.

Ядрената енергия има несравнимо голяма енергийна плътност – от единица гориво произвежда хиляди пъти повече енергия от всеки друг източник. Идеална база за всяка електроенергийна система е, но е много сложна за спиране и пускане и затова не може да отговори на изменчивия характер на потреблението. Може да бъде изключително чиста и безопасна, но това изисква отлично управление, което не може да бъде гарантирано винаги и навсякъде. Публичният й имидж е почти необратимо унищожен в някои ключови страни.

Хидроенергията е страхотен източник, който може да се ползва както за базова, така и за пикова енергия. Обаче напълно зависи от наличния ресурс, както и от капризите на времето – мисля, че точно в момента ясно го осъзнаваме. Освен това нужната инфраструктура за голямо производство е с гигантски мащаби и буквално унищожава природата на много реки и езера. Геотермалната енергия, отпадъците, приливите и отливите също имат своя принос, но той е локален и с ограничен мащаб.