Как политическите партии искат да подобрят бизнес средата?

Въвеждането на стартъп виза, реформата на пенсионните фондове, въвеждането на договорно акционерно дружество, както и политическите програми на партиите във връзка с предстоящите избори. Това са били основните теми на разговорите на представители на BESCO (Българската стартъп асоциация), с които да се сравнят идеите и политиките на основните политически партии в областта на икономика, бизнес и образование. 

На фона на почти пълната липса на експертни дебати между водещи представители на партиите и коалициите, които според допитванията може да влязат в следващия парламент, в срещите с BESCO активно участие са взели Корнелия Нинова от БСП ЗБ, Любомир Каримански и Тошко Йорданов от ПП „Има такъв народ“, Христо Иванов от “Демократична България”, Мая Манолова от коалицията „Изправи се! Мутри вън!“ и Томислав Дончев, Лъчезар Борисов и Красимир Вълчев от ГЕРБ.   

Промяна на търговския закон и създаването на нов вид дружество, което отговаря на нуждите на бизнеса на 21. век, бе една от поставените от технологичния бизнес теми. Дружеството е в процес на разработка в сътрудничество с представители на Юридическия факултет на Софийския университет и разрешава проблемите с т.нар. конвертируеми заеми, договори за вестинг и option pool-ове. По темата Лъчезар Борисов от ГЕРБ изрази подкрепата си: „В новия мандат, веднага след това ще предложим тази инициатива на народните представители“. Представителите на БСП, „Демократична България“, „Изправи се! Мутри вън!“ и “Има такъв народ” също подкрепиха идеята. 

„Швеция инвестира 17% от парите на пенсионните си фондове в рисков капитал, Чехия – 11%, а България – 1%. Поради ниския праг обаче самите пенсионни фондове не инвестират в алтернативни фондове. Ние искаме тази ставка да стане поне 5%, така че самите фондове да виждат смисъл от инвестирането в рисков капитал“, беше основната теза, изразена от Нед Дервенков по време на срещите. По темата Томислав Дончев коментира: „Целите на BESCO и моите персонални цели напълно съвпадат. Възможностите за финансиране и капитализиране на стартиращи компании е основен приоритет. Идеята да се либерализират частично възможностите за инвестиции на пенсионните фондове, така че да правят и рискови инвестиции, е интересна. По нея трябва да започне дебат, защото предложението ще срещне и съпротива“.

Любомир Каримански, председател на Комисията по икономика и финанси, коментира, че ПП „Има такъв народ“ възнамерява поетапно да повиши този 1%, за да могат да бъдат наблюдавани отделните процеси: „Смятаме, че е разумно в рамките на един мандат повишаването да е между 5 и 7%. Бихме искали да видим реалното инвестиране на средствата в българската икономика и затова смятаме, че една от промените в инвестиционните фондове би трябвало да бъде именно в посока осъществяването на контрол – той трябва да бъде свързан с управлението на риска. В мениджмънта на фондовете трябва да има група на заинтересованите страни, представители на всички хора, които заделяме пари в този стълб. В България засилено участие на групата на заинтересованите страни не се наблюдава – нито в управлението на пенсионните фондове, нито в друг вид регулаторни органи. Това участие трябва да влияе и на решенията, които се вземат в съответните органи“.

Подкрепата си за идеята изразиха и представители на БСП и „Демократична България“, а от коалиция “Изправи се! Мутри вън!” изразиха готовност за подкрепа след допълнителен дебат по темата. 

Друг акцент на срещите с политическите партии бе поставен върху съкращаването на административните процедури и дигитализацията на процесите. „Краткосрочното нещо, за което се борим, е подобряване на „сините карти“, за да стане процедурата няколкоседмична, а не няколкомесечна“, коментира Добромир Иванов, председател на асоциацията. Той допълни още: „При сините карти и стартъп визите голям проблем е нуждата от дигитализация на процедурата между институциите“. 

По темата Томислав Дончев отчете, че процесите на дигитализация са бавни поради няколко причини, първата от които е, че според него „последните 20 години електронното управление, през една съществена част от които ние сме носили отговорност за управлението, се е изчерпвало с писането на стратегии, без реални умни инвестиции в тази сфера“. Като втора причина той определи недостатъчното наличие на финансови средства, както и съпротивителната сила от страна на държавната администрация при всеки опит за въвеждане на новости в процесите. Лидерът на БСП Корнелия Нинова се съгласи с предложенията на BESCO за облекчаване на визите за кадри от трети страни в помощ на бизнеса. Специално по време на срещите бяха обсъдени и дигиталното вписване на акции, дигитални отношения при инвестиции, дигитални трудови книжки и електронна идентичност. 

Според Христо Иванов за 3-4 години в страната може да бъде въведено до голяма степен електронно управление, с което да бъде намалена близо 70% от административната тежест върху гражданите и бизнеса: „Освободеният държавен административен ресурс да бъде насочен към това държавата да се превръща в мислещ партньор на всеки един човек в България, инвеститор и гражданин, който иска да работи за своя успех, а това означава да работи за успеха на всички“.

Сред останалите акценти от срещите с политическите партии са били повишаването на доходите и данъчните облекчения, Националния план за възстановяване и устойчивост, корпоративния данък, както и реформиране на Прокуратурата и Висшия съдебен съвет, коментират още от BESCO.