Годината за трудовия пазар в България - развитие в застой

Снимка: Andrey Rudakov/Bloomberg

В същото време работодателите в България планират плахо разрастване на екипите си. Най-оптимистични са плановете за наемане на нови служители в секторите на информационните технологии, производството и аутсорсинга.

Под натиска на пандемията обаче бизнесът лесно може да се откаже от разкриване на нови работни места. Половината от работодателите ще изоставят плановете да търсят допълнителен персонал при нова Covid вълна. Нов пик на пандемията у нас ще намали планираното разкриване на нови работни места с 36% според прогнозите на държавната агенцията по заетостта.

Около 46 хиляди работодатели имат намерение да наемат нов персонал през следващите 12 месеца, но нова Covid вълна ще повлияе отрицателно на решението да търсят нов персонал. Прогнозите са в случай на такава работодателите да се откажат да разкрият 70 хиляди нови работни места, като близо 70% от тях ще са за неквалифицирани работници, а 30% ще са за специалисти и ръководни длъжности.

Кой ще наема, кого ще наема

През следващата година работодателите ще имат нужда от над 100 хиляди специалисти с квалификация. Прогнозите са най-търсени да са шивачите, машинните оператори, строителите, работниците в хранително-вкусовата промишленост, операторите в производството на облекло, заварчици.

От още над 40 хиляди специалисти с правоспособност или с висше образование ще се нуждае българският бизнес, като най-търсените професии ще са: медицински сестри, лекари, учители, строителни инженери, ИКТ специалисти.

Очакванията са за повишено търсене на работници без специалност, които ще са нужни в различните сектори на икономиката през следващите 12 месеца.

Добра новина е, че като цяло общата потребност от работна сила се запазва. В половината области се отчита ръст на потребностите от работна сила спрямо предходната година. Най-съществено нарастват нуждите от работници и специалисти в област Кюстендил – 8 пъти. Следват областите Видин – близо 6 пъти, Ямбол – 4 пъти, Добрич – 2 пъти. На другия полюс са областите Стара Загора и Перник, където потребностите се свиват почти двойно спрямо 2020 г.

Възстановяването на трудовия пазар ще е трудно и няма да се случи без необходимите реформи в трудовото законодателство и насочването на публичен ресурс към инвестиции в човешкия капитал. Положително е, че пандемията даде тласък за трансформация на труда в България - ускори дигитализацията на работните процеси и показа нуждата от постоянни инвестиции в таланти. Изминалата 2021 година обаче доказа и нуждата от фундаментални промени на пазара на труда. Държавните антикризисни стимули са временни, необходими са устойчиви решения в подкрепа на трудовия пазар.