Пандемията отвори пътя към трансформация на труда у нас

Пандемията от коронавирус разтърси и отрезви българския пазар на труда. От една страна, пълната блокада от пролетта и последвалото затягане на мерките през есента нанесоха сериозен удар на пазара - безработицата тръгна нагоре, заетостта се сви, търсенето и предлагането на работна сила замря.

В същото време пандемията ускори дългоочаквани промени у нас. Пазарът на труда беше подпомогнат с по-малко бюрокрация, предприемачите разбраха, че може да прилагат оптимизиращи бизнеса гъвкави форми на труд, някои заложиха на инвестициите в човешки ресурси, за да излязат от кризата по-силни.

Със сигурност истините, които пандемията извади наяве през последната година, сочат, че инвестициите в нови умения на работната сила и в нова организация на работните процеси правят бизнеса конкурентен и устойчив на кризи, добрите условия на труд не са формалност, а необходимост, а дистанционната работа е добра възможност за оптимизация на бизнеса.

Ето как специалисти от сферата коментираха за Investor.bg новата картина на трудовия пазар в България, която наложи пандемията.

„2020 година приземи възприятието за трудовия пазар у нас като най-бързо развиващия се пазар, с най-ниска безработица, със събудени гласове за внос на външна работна сила", посочи председателят на Балканския институт по труд и социална политика Иван Нейков.

„Пазарът на труда в България се оказа доста по-издръжлив от очакваното. Отчетливо се видя, че блокадите са най-сериозният фактор за трусовете, свързани с ръст на безработицата и свиване на заетостта. Най-уязвими се оказаха секторите, които по-трудно минават към гъвкави форми на заетост“, коментира Адриан Николов, икономист в Института за пазарна икономика.

„Почти е сигурно, че след тази пандемия българският трудов пазар ще осъмне с много високи нива на безработица, неравенства и бедност. Адекватният отговор изисква социалният диалог да се фокусира върху това как да се преструктурираме по-добре от преди, а не както преди. Основните насоки ще са инвестиции в нови умения, в нова организация на работния процес и смислени работни места“, обобщи ситуацията Надя Василева, председател на Българската конфедерация по заетостта.

Трансформация към по-издръжлив пазар на труда

Заради пандемията и наложените блокади много бизнеси бяха принудени да закрият работни места, а други прекратиха дейност. Въпреки деструктивния COVID ефект обаче българският трудов пазар показа устойчивост.

Държавната подкрепа за запазване на работните места вероятно успя да задържи равнището на безработицата в страната, тъй като насред пиковите стойности на заразените с коронавирус през есента и новите ограничителни мерки показателят гравитира около 7% към декември. Заради въвеждането на извънредно положение, последвано от извънредна епидемична обстановка, безработицата в страната скочи рязко през май до 9% при нива от около 6% в самото начало на годината.

Според Иван Нейков статистиката показва, че въпреки ударите върху заетостта българският бизнес се оказа по-жилав от очакваното. Действително кризата удари доста бизнеси, но в същото време мното от предприемачите не чакаха държавната помощ, а проявиха собствена инициатива за оцеляване. „Около 10% от фирмите у нас получиха подкрепа от държавата, но другите се оправят сами. Бизнесът запази 3 милиона работни места“, посочи той. 

Ударът върху заетостта е по-малък от прогнозираното и според икономиста Адриан Николов. „Ръстовете на безработицата бяха свързани с налагането на ограниченията от страна на държавата. Данните ясно показаха, че безработицата рязко тръгва нагоре с налагането на нови блокади“, посочи той. По думите му това не е естествена икономическа криза, която ще има дългосрочен ефект върху трудовия пазар. „Този тип шокове не са толкова често срещани и вероятно няма да се изправим пред такъв тип ограничения в близко бъдеще“, коментира икономистът.

Според Надя Василева държавните стимули за подпомагане на бизнесите бяха ненавременни. „Мерките трябваше да обхванат всички засегнати, а не само част от тях. Малко компании успяха да се възползват от подкрепата, на много беше отказана помощ, отпаднаха от подпомагане новосъздадените фирми, което ги обрече на фалит“, каза тя. И допълни, че балансът между търсене и предлагане на труд е сериозно нарушен. „Налице е голяма пасивност у кандидатите, въпреки че някои сектори като производството и високите технологии имат свободни работни места. В подобна среда работодателите започват да изпитват трудности за привличане на работна сила, а безработните се обезкуражават трайно“, отбеляза Надя Василева.

Ако има доза позитивизъм, то това е, че пандемията успя да отключи дълго чакани процеси по трансформация на трудовия пазар у нас. И ако някои фактори като дигитализацията на работните процеси, инвестициите в кадрите, работата от разстояние и гъвкавите форми на труд бяха само добри препоръки, то 2020-та - годината на пандемията, рязко вкара в употреба тези инструменти в света на труда и у нас.