България - централна локация за фармацевтично производство?

Износът на фармацевтични продукти

През 2020 г. износът на фармацевтични продукти от България възлиза на 1 млрд. евро, което съставлява около 3,6% от общия износ на стоки от страната. Като цяло екпортът в тази продуктова група бележи значителен ръст между 2016 и 2020 г. Без да се отчита инфлацията за периода, стойността на изнесените фармацевтични продукти се е увеличила с една трета (31%). Малко над 90% от всички изнесени фармацевтични продукти попадат в групата на „Медикаменти за продажба на дребно“. При тях се забелязва и най-голямо увеличение в абсолютна стойност за петгодишния период – 210 млн. евро.

Износът на антибиотици през 2020 г. възлиза на 36 млн. евро, като през последните пет години стойностите остават сравнително постоянни, без да се наблюдава голямо разширяване или свиване на износа. Основни пазари за продажбата на антибиотици през 2020 г. са Италия със 17,7% дял от всички продажби, Бразилия (15,4% дял) и Швейцария (13,8% дял) Русия с (10,1% дял).

Износът на фармацевтични продукти е основно насочен към страните от ЕС, като през 2020 г. 59% от него е реализиран в останалите 26 държави членки. На равнище търговски партньори, най-големи пазари за българските фармацевтични продукти традиционно са Германия и Русия с дял съответно от 11,8% и 11,3% през 2020 г. Прави впечатление, че докато експорът за Федералната република постепенно се увеличава през последните години то този за Русия е волатилен и през 2020 г. се свива значително, спадайки с близо една трета от стойността си в сравнение с година по-рано. Загубата на позиции на най-големия износен пазар като Русия обаче не повлиява върху общия износ. Той е компенсиран с ръст на останалите пазари, като с най-бърз прираст се отличава Румъния (+29% увеличение за 2 години).

Как всъщност се позиционира страната сред останалите страни от Централна и Югоизточна Европа в износа на фармацевтични продукти?

По данни за 2020 г. в региона има два основни центъра за производство и износ и това са Словния с над 6,9 млрд. евро и Унгария с 6 млрд. евро. Полша и Чехия са съответно на 3-о и 4-о място. Това може да се обясни с по-близкото местоположение на страните до големи пазари от Западна Европа и поранното присъединяване към ЕС, което отключва инвестициите в сектора след 2004 г.

Вносът на фармацевтични продукти

Вносът на фармацевтични продукти също има тенденция да нараства през последните пет години. Общият внос се е увеличил с 31% за периода и достига 1,16 млрд. евро. Най-голям дял заема групата на „Медикаменти за продажба на дребно“ с близо 79%. На второ място е стоковата група „Кръв, имунологични и др.“, които също се увеличават и най-вероятно се използват за влагане в производството на медикаменти, увеличавайки по този начин добавената стойност за фармацевтичната индустрия.

При вноса на антибиотици през 2020 г. се наблюдава лек спад от 12% в сравнение с 2019 г., като стойността му достига 42,8 млн. евро. За последната година с налични данни (2020 г.) вносът на антибиотици от Китай заема дял от 79,6%, следван от Португалия с 13,5% и Индия с 1,5%, което показва значителна зависимост от един конкретен пазар на доставки. Забелязва се също, че вносът от страни като Германия и Нидерландия намалява постепенно – докато през 2016 г. Германия е заемала 3,7% дял от внесените антибиотици то през 2020 г. този дял е около 1%.

Фарма индустрията в България

Към 2019 г. фирмите производители на лекарствени вещества в България са пет, а тези на лекарствени продукти – 52. Според издадените разрешителни от Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ) към края на октомври 2021 г. са издадени разрешителни за производство и внос на лекарства на общо 54 предприятия. 46% от тях, или 25 броя, имат разрешение за производство, 39% или 21 фирми – за производство и внос на лекарства, а останалите 15% имат право да се занимават изключително и само с внос на лекарства.

В разрешителните на предприятията е посочен точният адрес на помещенията за производство/ контрол/съхранение на лекарствени продукти като в регистъра на ИАЛ са посочени общо 75 локации. Тяхното географско разположение е изключително неравномерно, като 63% от тях са концентрирани в Югозападния район, а 21% са в Югоизточния и в Южния централен район.

Заетите в производство на лекарствени вещества и продукти регистрират постоянно повишение между 2016 и 2018 г. със среден темп на прираст от 1,6%. Успоредно с лекия спад в произведена продукция и в приходите на фармацевтичните предприятия броят на заетите в сектора през 2019 г. регистрира спад от близо 8% на годишна база, с което той възлиза на 8167 души.